Промени на фосфорните торове в почвата

Трансформациите, които претърпяват фосфорните торове в почвата, зависят от формата на фосфора в тора, първоначалната му концентрация и свойствата на почвата. Водоразтворимите фосфати веднага се свързват с твърдата фаза на почвата, но част от слабо свързаният фосфор остава достъпен за растенията. Колкото са по-високи нормите на фосфорното торене, толкова повече нараства количеството на сорбирания фосфор в твърдата фаза на почвата, но до определени граници, след което се създава запас на разтворими фосфати.

Фосфатният сорбционен капацитет на почвите у нас варира от 108 кг на декар Р₂О₅ за почви с по-лек механичен състав и до 418 кг на декар Р₂О₅ за смолниците. Затова на смолниците трябва да се внасят по-големи количества фосфорни торове, отколкото на по-леки почви.

Достъпността на фосфора за растенията се определя от динамичното му равновесие в твърдата и течната фаза на почвата. Следователно снабдяването на растенията с фосфор зависи от фосфатните йони в почвения разтвор, от скоростта, с която те преминават в почвения разтвор, и от фосфатните йони, които могат да преминат от твърдата фаза в течната фаза на почвата.

С течение на времето се променят подвижността и усвоимостта на торовите фосфати, тъй като преминават от по-ниско основни в по-високо основни форми, от аморфно и дребно кристално в едро кристално състояние. Тези процеси се наричат „стареене”.

Прогнозирането на фосфорното торене се свежда до определяне на необходимото количество фосфор за създаване на фосфатно равнище в почвата, при което се осигурява максимално проявяване на продуктивните възможности на културите.

По-голяма част от почвите у нас са слабо запасени с фосфор, затова за създаване на оптимално фосфорно равнище са необходими сравнително високи норми за торене. При това е необходимо да се търсят възможности за повишаване ефективността на фосфорното торене, понеже източниците за фосфорни суровини са ограничени.

Вижте още: