Промени, които настъпват в оборския тор при съхраняване

За правилното съхраняване на оборския тор е необходимо да се знаят процесите, които протичат в него през време на съхраняването му, и начините, чрез които може да им се въздейства за намаляване на загубите на хранителни елементи и органична маса.

Промени в азотните съединения

Азотни съединения се съдържат предимно в урината във вид на карбамид, пикочна киселина и хипурова киселина и значително по-малко в твърдите извержения и постелята. Веднага след отделянето на урината карбамидът под влияние на ензима уреаза се превръща в амониев карбонат, който е нетрайно съединение и се разпада до амоняк, въглероден двуокис и вода.

За да се намали загубата на азот, канавките в обора трябва да имат достатъчно голям наклон и да се поддържат чисти, за да се отчита урината в ямата за торова течност, където наситеният с въглероден двуокис въздух намалява разпадането на карбамида.

Пикочната и хипуровата киселина се разлагат по-бавно. И при тях като краен продукт се получава амоняк.

Белтъчните вещества в твърдите извержения и в постелята значително по-бавно се разлагат под влияние на аеробни и анаеробни бактерии. Като краен продукт и тук се получава амоняк, който отново може да бъде свързан в органично вещество от целулозните бактерии. По тази причина сламестият тор, който е по-богат с въглехидрати, поглъща по-големи количества амоняк.

Промени в безазотните съединения

Твърдите извержения и постелята са богати е безазотни органични съединения - целулоза, скорбяла, пентозани, мастни киселини и др. Под влияние на аеробните микроорганизми те се разпадат до въглероден двуокис и вода, а при анаеробни условия - до метан и въглероден двуокис.

Аеробното и анаеробното разлагане на органичното вещество протичат едновременно, но в зависимост от конкретните условия преобладава ту единият, ту другият процес. В повърхностните пластове, където достъпът на кислород е по-голям, се наблюдава аеробен процес. На по-голяма дълбочина протича анаеробно разлагане на органичната маса. Зоните, в които протичат двата процеса, се изменят в зависимост от степента на овлажняване на тора.

Аеробното разлагане на органичното вещество протича по-бързо и е придружено с отделяне на по-големи количества топлина - температурата в тора достига 60-70°С, докато при анаеробното тя не надминава 35°С.

Промени във фосфорните и калиевите съединения

При разлагането на оборския тор фосфорът преминава в слабо разтворими във вода минерални съединения, затова трудно се измива. Под влияние на окислителни процеси обаче той може да премине в летливи съединения, които при неуплътнен тор излитат.

Калият се намира във вид на разтворими съединения и много лесно може да бъде измит от тора.

Промени във външния вид на оборския тор

Разлагането на оборския тор е придружено с изменения на външния му вид. В зависимост от тези изменения се различават четири вида оборски тор:

Пресен оборски тор - сламата от постелята е още здрава с незначително променен цвят.
Полуразложен оборски тор - сламата е все още запазена, но е крехка и тъмнокафява. Масата му е около 80% от първоначалната.
Разложен оборски тор - представлява черна мазна маса, в която не може да се различи постелята. Масата му е около 50% от първоначалната.
Силно разложен (прегорял) оборски тор - торът е превърнат в рохкава землена маса. Масата му е около 25% от първоначалната.

С напредване на разлагането на оборския тор процентното съдържание на хранителните вещества относително се увеличава, но абсолютното им количество намалява, унищожават се семената на плевелите и болестотворните микроорганизми, хранителните вещества преминават в лесноусвоима за растенията форма и торът по-добре се смесва с почва

Вижте още:

Реакция на почвата