Според съвременните схващания под понятието почва трябва да се разбира повърхностния рохкав пласт от земната кора, който притежава свойството плодородие. Под плодородие трябва да се разбира способността на почвата да осигурява всички необходими условия за развитието на растенията. Плодородието е основно свойство на почвата и е главен качествен признак, по който тя се различава от останалите природни тела. Почвеното плодородие именно е причина за особеното място, което тя заема в природата, а също така и за изключителната роля, която е имала и има за развитието на природата и човечеството.

Почвата е оказала огромно влияние и върху развитието на човечеството чрез селското стопанство. Поради това, че притежава свойството плодородие и че с нея е свързано производството на хранителни продукти, почвата е станала основно средство за производство в селското стопанство, а оттук и условие за съществуването на човека.

Бързото увеличаване на селскостопанската продукция е възможно само чрез повишаване на почвеното плодородие. Почвеното плодородие може да се повиши, като се въздейства върху почвата с определен комплекс от мероприятия. При различните условия и при различните почви този комплекс трябва да бъде различен. Това налага почвата да се познава добре като природно образувание и основно средство за производство.

Най-важното свойство на почвата е плодородието, т.е. способността и да дава добиви от растенията. Плодородието е съществен качествен признак на почвата, по която тя се отличава от безплодната скала.

Почвеното плодородие е сложна и динамична способност на почвата да снабдява растенията с достатъчни количества усвояеми хранителни вещества и вода. Плодородието е резултатна от взаимодействието на всички съставни части и свойства на почвата - физични,химични,биологични - които създават водния, въздушния,топлинния и хранителния режим в нея.

Плодородието на почвата се определя едновременно от дълбочината на хумусния хоризонт, от количеството и състава на хумуса, от механичния и минералогичния състав, от поглъщателната способност и състав на обменните бази, от реакцията на почвения разтвор, от структурното състояние, от активността на почвените микроорганизми и др.

Почвеното плодородие се изменя с количеството и качеството на добива. За да се получи максимален добив, растенията трябва да се снабдяват непрекъснато през целия вегетационен период с вода и хранителни вещества. Затова е необходимо почвата да притежава следните качества:

  • достатъчно съдържание на хранителни елементи в усвоима форма през цялата вегетация;
  • пълна подсигуреност с физиологично достъпна вода;
  • постоянен приток на кислород за поддържане дишането на корените и развитието на микроорганизмите;
  • благоприятен топлинен режим съобразно с изискванията на отделните култури и жизнените функции на микроорганизмите;
  • липса на токсични за растенията вещества, на висока киселинност или алкалност на почвения разтвор;
  • достатъчен простор за развитието на кореновата система по дълбочината на почвата;
  • липса на конкуренция от страна на плевелната растителност.

ИЗГОТВИЛ: Д-Р МИЛКА НАНОВА,
Областна служба за съвети в земеделието-Плевен