Калият е абсолютно необходим за растежа, развитието и плододаването на овощните култури. Той засилва фотосинтезата, влияе върху обмяната на веществата, дишането, транспирацията, водния режим и др. Добре запасените с него дървета са по-устойчиви на болести н неприятели, на студ и засушаване. Засилва се синтезът на белтъчините, въглехидратите и мазнините, с което се обяснява и благоприятното влияние, на този елемент върху количеството и качеството на плодовата продукция.

С увеличаването обаче на добивите расте и извличането на калий, което се отразява отрицателно върху запасите му в почвата. Затова се налага да се внасят минерални калиеви торове. Получават се чрез преработка на калиевите минерали, добивани от природни находища.

Количеството на внасяните калиеви торове зависи от редица фактори: механичен състав и запасеност на почвата, възможности за напояване, начин на поддържане на почвената повърхност (затревена или угар), овощен вид, подложка, гъстота на засаждане, възраст на дърветата, добив и др. Изискванията на костилковите видове (праскова, слива, кайсии), са по-големи от тези на семковите (ябълка, круша, дюля). Нормата на торене на овошките е по-голяма на победни и по-леки по механичен състав почви, при напояване и поддържане на почвената повърхност и угар, при по-гъсто засаждане, при по-възрастни дървета и за по-висок добив. Необходимото количество тор, което трябва да се внесе, може да се определи сравнително най-точно чрез метода на листната диагностика, допълнен с информация за запасеността на почвата. Засега това се прави в по-големите насаждения. За наторяване на единични дървета може да се използват известни ориентировъчни норми, а именно: 18-30 г/м2 калиев сулфат или 15-24 г/м2калиев хлорид за неплододаващи дървета, 35-50 г/м2 калиев сулфат или 30-45 г/м2 калиев хлорид за плододаващи. Торовете се внасят в посочените норми веднъж на три години.

Калиевите торове са по-слабо разтворими във вода, поради което са и по-трудно подвижни в почвата. По-голяма е подвижността им в почви, разположени по поречията на реките и характеризиращи се с по-лек механичен състав. Това определя в начина и срока на внасянето им. Добро запасяване на коренообитаемия почвен слой с достъпен за дърветата калий се постига, като се тори с по-високи норми преди засаждането - 100-150 кг/дка калиев сулфат или калиев хлорид. След това почвата се риголва на дълбочина 50-60 см или се прекопава с права лопата поне на 30-35 см дълбочина. По този начин дърветата се запасяват с калий за един продължителен период от 6-8 години. Ако по-късно се установи недостиг, трябва да се тори цялата площ или само около стъблата на дървета в радиус поне 50 см по-голям от този на проекцията на короната. След това торът да се заравя, като се внимава да не се прерязват корените, по-дебели от 1 см. Целесъобразно е това да се прави през ноември, а на по-леки почви - може и рано напролет.

Почвите, върху които се отглеждат овощни дървета, обикновено са бедни на усвоим фосфор. Това налага да се внасят и фосфорни торове. Тъй като те също са слабо разтворими и трудно подвижни, най-добре е калиевото и фосфорното торене на овощни дървета да се извършват едновременно.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Състояние, обработки и грижи за почвата

Биохумус

Особености на торенето и подхранването в оранжериите