Гипсуване - мелиоративният ефект се запазва над 15 години

Содовите и содово-сулфатните солонци и солончаци може да бъдат превърнати в пълноценни обработваеми почви само след гипсуване. Гипсуването е ефективно мероприятие при наличието на добре действаща отводнителна система.

Фосфогипсът е най-подходящият и икономически изгоден тор за гипсуване на почвите. Съдържа 70-75% гипс и 2-3% Р₂O₅. Получава се като отпадък от суперфосфатната промишленост.

Гипсът (CaSO₄) се получава от природните му находища.

Технологията на гипсуване изисква преди провеждане на гипсуването да се отстранят причините за засоляване на почвите.

За целта трябва да се изгради дренажна система за смъкване на подпочвените води под 1,8 м; да се подравни теренът за по-равномерно разпределяне на водата от напояването и валежите; за намаляване на изпаряването на влагата да се подобри структурата на почвата и да се въведе система от правилни обработки.

Непосредствено преди гипсуването за създаване на по-плътен контакт между гипсовите прашинки и почвените частици почвата се наситнява посредством обработка на предвидената за мелиориране дълбочина. Гипсът се разпръсква на няколко пъти, като след всяко разпръскване почвата се фрезува и се оре дълбоко.

Необходимото количество тор за декар се определя лабораторно в зависимост от необходимото количество калций за неутрализиране на обменния натрий и хидролитично-алкалните соли. Обикновено за мелиоририране на почвен слой от 0 до 20 см се употребяват 1,5-3 тона гипс, а на дълбочина до 30-40 см - 5-6 и повече тона на декар.

Мелиоративният ефект от гипсуването се запазва в продължение на повече от 15 години.

Той се дължи на калция, който измества от поглъщателния комплекс на солонците и солончаците обменния натрий, обуславящ отрицателните им свойства.

Образуваният натриев сулфат е лесноразтворим и бързо се измива чрез промиване на почвата от валежите и лоливните води.

Слабата запасеност на засолените почви с азот налага след гипсуването да се провежда интензивно азотно торене. Торенето с оборски тор и засяването на люцерна, житни треви и други покровни култури се отразява много благоприятно върху гипсуваните площи.

Напояването с оптимални норми увеличава разтворимостта на гипса и изнасянето на излишните разтворими соли.

Вижте още: