Физиологичните и биохимични функции на бора в растителния организъм са многостранни. Те са тясно свързани с развитието и делението на меристемната тъкан, с нормално протичане на процесите на опрашване и оплождане на цветовете и с транспорта на захарите. Този микроелемент играе важна роля за преминаването на хранителните елементи през клетъчните мембрани, върху интензивността на фотосинтезата, образуването на аскорбинова киселина и на важни растежни вещества. Недостигът на бор намалява поглъщането на калция от растенията потиска нормалното развитие на грудките при бобовите и образуването на нектар при сложноцветните растения. Внасянето на бор повишава хлоро-филното съдържание и намалява пероксидазната активност, което обяснява положителното му влияние за преодоляване на вредното действие на високи дневни температури, на почвено и атмосферно засушаване. Липсата на усвоим бор в почвата намалява растежа на корените вследствие на смущения в синтеза на нуклеинови киселини и рязко увеличаване на фенолни съединения.
Нуждата от бор за земеделските култури се определя от чувствителността им към борен недостиг и от износа на бор с добивите. Върху съдържанието на подвижен (усвоим) бор в почвата влияние оказват физикохимичните й свойства.
Най-често боролюбивите култури страдат от недостиг на бор, когато се отглеждат на карбонатни почви и ниско съдържание на органично вещество. Влошаване на борното хранене на посева се наблюдава при следните условия: на почви с лек механичен състав става лесно измиване на боратния анион от коренообитаемия слой с валежите или с поливните води; при тежките почви (смолниците) усвоимият бор намалява през периоди на засушаване вследствие на висока борна сорбция от глинестите минерали; при варуване на киселите почви става утаяване и по-слабо поглъщане на подвижните борни съединения; при продължителни засушавания борен недостиг се провокира от слабо придвижване на биоелемента към младите растежни части.
В зависимост от боролюбивостта на отглежданите култури у нас те се разделят условно на две групи: силно чувствителни – захарно цвекло, люцерна, слънчоглед, памук, тютюн, цветно зеле, лоза, хмел и мак; средно чувствителни към бор - домати, картофи, ябълка, лен, детелина, лавандула и други етеричномаслени култури (анасон, резене, кориандър). Нормите за борно торене за културите от първата група за почвено внасяне са съответно 500 и 400 г/дка за слаба и средна запасеност. а при втората група - 300 и 200 г/дка в активно вещество. Почвеното микроторене се извършва при доказана с агрохимичен анализ много ниска запасеност на бор на конкретното поле (по-малко от 0,4 мг/кг почва).
Борният микротор се разтваря напълно и се изпръсква равномерно с малък обем вода в зависимост от наличната техника в стопанството. След това се извършва култивиране непосредствено преди сеитбата. Извънкореновото борно микроторене (пръскане на растенията) се извършва с 1/10 част от нормата за почвено микроторене, предимно в ранните часове на деня, с оглед да се осигури по-продължителен контакт на водния разтвор с листната повърхност в критичната фаза за дадената култура, когато нуждата от биоелемента е най-голяма, а внасянето на микротор е най-ефективно. Обикновено тази фаза съвпада с периоди на ранни или по-късни летни засушавания.
Визуалните симптоми на недостиг по културите се изразяват в следното: разсветляване и загуба на тургур при младите листа, а впоследствие и поява на сърцевинно гниене по цвеклото, деформация и лесна чупливост на листата (слънчоглед, тютюн), влошаване на вкусовите качества при овощните видове и зеленчуците, преждевременно окапване на младите листа (люцерна, детелина, звездан). Борното гладуване рязко намалява добива при семепроизводни посеви (люцерна, резене, анасон и др.), а също влошава качествените показатели на растителната продукция (захарното цвекло, слънчогледа, тютюна, памука).
Обикновено пръскането на посевите с бор става еднократно или двукратно в началото на масов цъфтеж, а при захарното цвекло в началото на юли и август. В случай, че на полето е внесен оборски тор (повече от 3 тона на декар) нормата на бора може да се намали до 20 г/дка. Третиране на семената е борен микротор не се препоръчва, защото е неефективно.
За характеризиране на борния режим се използва и листната диагностика, като винаги се анализират само най-млади листа. Посевите страдат от недостиг на бор, когато съдържанието на елемента е по-малко от следните критични стойности (в мг/кг суха маса): захарно и кръмно цвекло - 31, цветно зеле - 23, люцерна - 15, памук - 25, лоза - 22, праскова - 18, ябълка - 19, круша - 16, фъстъци - 28, слънчоглед - 26, маслодайна роза - 10, детелина - 18, дребнолистен тютюн - 14, едролистен тютюн - 19, домати - 16, моркови - 16, царевица - 8, резене и анасон - 16.
Най-често използваните борни микроторове са боракс (11% В), борна киселина (17% В) и солубор (концентриран натриев борат с 20,5% В). В други страни се използват и обогатени на бор микроторове. Оборският тор в зависимост от произхода си съдържа от 10 до 30 г бор в един тон суха маса. Не се препоръчва при пръскане с борни микроторове смесването им с други препарати.
С борно микроторене се спомага за решаване на важни въпроси на земеделието у нас като:
- подобрява се опрашването и оплождането на слънчоглед и се постига по-пълно озърняване в средата на питата;
- повишава се рандеманът на захар при цвеклото и на маслеността при слънчогледа;
- рязко се повишават добивите на семепроизводни посеви (люцерна и др.);
- увеличава се процентът на листата от първа класа при тютюна; намалява окапването на плодните кутийки при памука;
- подобряват се вкусовите качества, витаминното съдържание и външния вид на плодовете и зеленчуците;
- стабилизират се добивите при боролюбивите култури в райони, отличаващи се с интензивно слънцегреене и продължителни летни засушавания;
- повишава се ефективността на варуването и фосфоритуването при мелиорация на кисели почви.
Ст.н.с. I ст. д.с.н. Димитър Стоянов, ИП „Н. ПУШКАРОВ"
;void(0);){kind=link}