Царевица

Царевицата е основният фураж за животните и има голямо значение при храненето на свинете. Дава високи добиви. Нерядко от големи площи се получават по 600-800, дори над 1000 кг зърно от декар. От зърнените житни фуражи заема най-голям дял в дажбата на свинете и е основен въглехидратен фураж. Отличава се с високо съдържание на скорбяла. В сравнение с пшеницата и ечемика съдържа повече мазнини - около 4%. Захарите са 2-4%. Бедна е на сурови влакнини. Всичко това прави царевицата главен енергиен източник при храненето на свинете. В сравнение с някои други зърнени житни култури е по-бедна на протеин, който е с ниска биологична пълноценност - главната му фракция е зеинът, беден на лизин и други незаменими аминокиселини.

Царевицата е бедна на минерални вещества, особено на калций, а съдържа повече фосфор. Тъй като немалка част от фосфора се намира под формата на фитин, достъпността му не е много висока. Витамините в царевицата са главно от група В (тиамин, холин, ниацин). Тя е източник на витамин Е. Отличава се с висока смилаемост.

Количеството на царевицата в дажбата е различно при отделните категории свине. Приема се много охотно от всички свине. Може да бъде единствен зърнен житен фураж, но ако дажбата (смеската) е балансирана много добре по протеин и незаменими аминокиселини, особено лизин и триптофан. Това може да стане, като се включат фуражи, богати с протеин и лизин или само с протеин при добавяне на синтетични аминокиселини. Царевицата придава мека консистенция на сланината на угояваните свине, тъй като нейните мазнини съдържат голямо количество ненаситени мастни киселини. Ето защо трябва да се намали през втората половина на угояването или да се комбинира с противодействащи в това отношение фуражи.

Ечемик

Ечемикът е втория по значение зърнен житен фураж за свинете. Използва се зимният ечемик. При благоприятни условия се получават 400-600 кг от декар, а достигнатите рекорди са около 1000 кг.

Химичният състав, смилаемостта и изобщо хранителността на ечемика е в зависимост от съотношението на зърното и плевите, от условията на отглеждане, сорта и др. Плевите са 14-16%. Ечемикът съдържа по-малко смилаема енергия от царевицата, но е по-богат с протеин и лизин. Биологичната стойност на протеина е по-висока в сравнение с царевицата и се доближава до биологичната стойност на пшеницата, но общо взето не е много висока. Суровите влакнини са повече, отколкото в царевицата. Беден е на калций. Съдържа повече фосфор.

Ечемикът се дава в малки количества на младите прасета поради по-високото съдържание на сурови влакнини. Бозайничетата и отбитите преди 3-4-седмична възраст го получават в лющено състояние, за да не се предизвикат храносмилателни разстройства и влошаваме на растежа. На останалите категории свине се дава в нелющено състояние. Ечемикът е много добър фураж за угояваните прасета. Придава на сланината стегната, зърнеста консистенция.

Ечемикът се дава на свинете заедно с други фуражи, богати с протеин и лизин, за да се балансира дажбата по тези хранителни вещества съобразно с потребностите на животните.

Пшеница

Пшеницата е богата със скорбяла. Съдържа малко мазнини (около 2%) и влакнини (2-3%). Високото енергийно равнище и ниското съдържание на влакнини позволява да бъде използвана като добър въглехидратен фураж в дажбата на свинете. Смилаемостта на хранителните вещества е висока. По смилаема енергия превъзхожда ечемика и овеса, малко отстъпва на царевицата, но е по-богата с протеин от тези култури. Обикновено съдържа повече калций от царевицата. Протеинът на пшеницата е беден на лизин, треонин и лейцин, затова дажбите трябва да бъдат балансирани в това отношение, а освен това и по минерални вещества и витамини. Създадени са сортове пшеница с повишено съдържание на протеин и лизин, но те се използуват ограничено за фуражни цели. При храненето на свинете, особено на малките прасета, пшеницата трябва да е по-едро смляна, за да не се образува клейовидна маса, която по-трудно се смила и може да предизвика храносмилателни разстройства. При участие на пшеницата в дажбата на свинете за угояване се получават висококачествено месо и твърда сланина.

Овес

Овесът е подходящ фураж за свинете, но поради ограниченото му производство се използва съвсем малко. Отглежда се в предпланински райони на по-бедни почви, които са неподходящи за друга зърнени житни фуражи. Овесът е по-богат с протеин, мазнини, незаменими аминокиселини, минерални вещества и витамини от царевицата и ечемика. Съдържа немалко сурови влакнини. Младите прасета реагират отрицателно на повишеното съдържание на влакнини в смеските, затова получават овеса в лющено състояние. Лющеният овес има добри диетични и вкусови качества. По концентрация на хранителните вещества не се отличава съществено от царевицата и пшеницата. Ако овесът, включен в дажбата, е повече от 15-25%, предизвиква диария. Лющеният овес не е много траен продукт, тъй като лесно гранясва. Освен това лющенето оскъпява смеските и някои автори препоръчват да се ограничава участието на лющения овес в смеските или напълно да се изключва, особено при отбиване на 3-4-седмична възраст.

Овесът се дава на свинете ситно смлян. При разплодните свине, особено при нерезите, може да заема до 40% от концентрираните фуражи, а при угояваните - до 20%, тъй като придава мека консистенция на сланината. Не се дава към края на угояването.

Ръж

Ръж почти не се използва за храна на свинете, но може да участва в дажбата. По съдържание на хранителни вещества не се различава съществено от пшеницата, но протеинът й е по-богат с лизин. В сравнение с пшеницата има по-малко мазнини и повече калций и фосфор, но все пак като всички зърнени житни е бедна на калций. Дава се само в смляно състояние. Участва в 15-20% от дажбата. Използва се здраво зърно, неповредено от ръжди и мораво рогче, които причиняват силни разстройства.

Тритикале

Тритикалето е хибрид между пшеница и ръж. По състав се доближава до пшеницата, но я превъзхожда по протеин и лизин. По съдържание на смилаема енергия е по-богато от ечемика, но победно от пшеницата и царевицата. Дава се в смляно състояние на подрастващи и угоявани прасета.

При храненето на свинете може да се използват и други зърнени житни фуражи - сорго, просо, чумиза и др.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Храненето на прасетата и качество на месото

Протеините и аминокиселините в храната на свинете

Избор на прасета за угояване