Угояването е последния етап при отглеждане на свине за месо, при който окончателно се определя икономическият ефект на производството. За угояването на свинете се изразходват около 75 % от фуражите, като целта е да се постигне най-добър интензивен растеж. Това е така, защото интензивния растеж съкращава срока за угояване. В началото на угояването около 50% от прираста се състои от мускули и около 30% от тлъстини, а в края на угояването е обратното - 30% прираст месо и 50% прираст тлъстини. Естествено е, това да зависи и от типа на хранене.

Стопанския ефект от угояването зависи от прираста, от оползотворяването на фуража и от кланичните качества. С напредване на възрастта прирастът расте, като най-висок е между 5-8-мия месец, след което започва да намалява. В същото време оползотворяването на фуражите влияе по друг начин. С увеличаване на възрастта и живото тегло нарастват разходите за фураж за единица прираст, но намалява оползотворяването на фуражите.

Периодът на усилен растеж при правилно хранене и слабо отлагане на тлъстините продължава до 7-8 месечна възраст. Периодът на по-бавно натрупване на месо и увеличено отлагане на тлъстини е от 7-10 месечна възраст, а периодът на най-голямо отлагане на мазнини при угояване на свинете е над 14-месечна възраст.

В резултат на тези особености съществуват следните видове угояване при свинете: поркерно - до 5 месеца до достигане на 50-60 кг, за месо до 6-8 месеца до достигане на 110-120 кг и за месо и мас 10-11 месеца и 140-150 кг.

Угояване за месо

На угояване за месо се подлагат млади свине на 3-4 месеца с жива маса около 30 кг, а угояването завършва на 6-8 месечна възраст при жива маса 100-110 кг. Според употребата на месото се различават три подтипа:

  • Угояване за месо за прясна консумация - целта е получаване на нежно и сочно месо за готвене в прясно състояние или за производство на колбаси. Дебелината на гръбната сланина между 6-7 то ребро да е под 3 см. Кланичния рандеман е 75-77%.
  • Угояване за бекон - целта е получаване на специално приготвено, осолено и опушени месо от 6-7 месечни угоени прасета. Месото трябва да е нежно, сочно, прошарено от тлъстини и със зърнеста структура, максималната дебелина между 6-7 ребро е от 2 до 3 см. Угояването продължава до 88-92 кг, а кланичния рандеман е 75-79%.
  • Угояване за шунка - използват се същите фуражи, както при угояването за бекон, но типът на хранене е наволя. Животните, предназначени за шунка се угояват до 130 кг.

Угояване за месо и мас

Резултата от угояването за месо и мас е по-тежки угоени прасета, месото на които предназначено за преработка и консервиране, за пушени бутове, колбаси и др. месото трябва да е червено, а сланината - бяла със зърнеста структура. Угояването започва на 4-месечна възраст, когато животните достигнат 150-160 кг. Угояването става по два начина: с подготовка на прасетата за угояване и без подготовка. Угояването с предварителна подготовка цели използването на по-евтини фуражи. Прасетата постепенно се подготвят за приемане на обемисти фуражи. Угояването без предварително подготовка включва първоначално използване на по-малоценни, но лесно смилаеми фуражи и в последствие увеличаване на концентрираните фуражи.

Прасетата се отглеждат в групов бокс - първоначално по 15-20, а след достигане на 100 кг жива маса по 8-10 броя, като предварително са изравнени. След всяко хранене се поят с вода. Помещенията трябва да сухи и чисти.

За месо и мас се угояват бракувани свине-майки след първото опрасване след отбиване на прасетата, при жива маса 100-130 кг. Угоителният период продължава около 2 месеца. При правилно угояване свинете повишават живата си маса над 50%.

Фактори, влияещи върху угояването на свинете

Върху угояването на свинете влияят редица фактори, които могат да се обособят в две групи: вътрешни и външни.

Към вътрешните:

  • Породна принадлежност - определя интензивността на растежа, оползотворяването на фуражите и кланичната продуктивност. Породата влияе и върху насоката и вида на угояване - културните породи са универсални, специализирани са а месо, бекон и шунка, а примитивните са най-пригодени за мас и деликатеси.
  • Морфологичен тип и индивидуални особености. Обуславя различията между животните от една порода, родствена група или прасило. Те са свързани с конституцията, нервната система и жизнеспособността на прасетата.
  • Възраст и жива маса. Възрастта е тясно свързана с насоката на продуктивността. Възрастта влияе върху кланичните качества. Старите животни отслояват повече тлъстини.
  • Пол. Той въздейства върху резултатите от угояването , но оказва малко влияние върху интензивността на растежа. Всички мъжки се кастрират през бозайния период, а женските свине се кастрират според вида на угояването. При угояване за месо женските не се кастрират.
  • Хранене и поене. Храненето има най-голямо значение за жизнеността и продуктивността на прасетата за угояване. Непълноценното хранене е причина за поява на заболявания, за нарушена обмяна на веществата, което води до по-нисък прираст. За да проявят наследствените си месодайни качества, дажбите на свинете трябва да са в достатъчно количество и с пълноценни хранителни вещества. Водата се дава както заедно с храната, така и отделно. Количеството й зависи от състава на смеските и от климата в помещенията.

Към външните:

  • Помещения. Необходимо е те да са сухи и чисти, без течения.
  • Микроклимат и хигиенни изисквания. Температурата, влажността, съставът и движението на въздуха в помещенията оказват влияние върху резултатите от угояването. Високата влажност и наличието на вътрешни течения са причина за редица заболявания. Пряката слънчева светлина се отразява болезнено на свинете за угояване. Върху е факта на угояване влияе и наличието на прах и вредни газове в помещенията.
  • Големината на групите за угояване. Прасетата в групата трябва да бъдат изравнени по пол, жива маса, възраст, като не се допуска вкарването на нови животни в групите. Те трябва да бъдат в групи по 10-20 в индивидуален бокс.