Малките прасета са силно чувствителни към заобикалящата ги среда. През периода на отбиване те се отделят от свинята майка, като се събират с прасета от други прасила и се подлагат на нов хранителен режим. Най-общо казано, тези и последвалите промени в средата причиняват значителна травма на отбитите прасета и може да доведат до драстично намаляване на консумацията на храна. Резултатът за свиневъдите е пагубен, изразяващ се във влошаване на здравето на прасетата до такава степен, че смъртността може в някои случаи да се повиши значително.
При късно отбиване смъртността може да е по-ниска, но намаляващото количество на майчино мляко води до значително по-бавен растеж на бозаещите прасета в сравнение с отбитите по-рано. От друга страна, самите производителите търсят максимална продуктивност от свинете. Така че ранното отбиване продължава да бъде предпочитан метод при отглеждането на прасета за угояване. Препоръчителният подход е да се избягват последствията от драстичното намаляване на консумацията на храна и да се използват решения, които да осигурят безпроблемно отбиване, бърз и постоянен прием на храна и оптимален прираст.
Последствията от ниската консумация
Тънките черва на прасето са сложна структура, дълга приблизително 7,8 м. Тя се състои от много крипти, известни като керкгингови крипти, състоящи се от вили и микровили, които имат за цел максимално да увеличат площта на резорбиращата повърхност на червата. При малките прасета с тегло до 3 кг общата площ на резорбиращия епител на червата възлиза на около 114 кв.м, увеличаваща се до 2000 кв.м при подрастващите прасета. Тънките черва при прасетата изпълняват две функции: храносмилане и абсорбиране на хранителните съставки за превръщането им в използваеми източници на енергия и отхвърлянето на патогени, токсини и алегрени.
Дейността на червата може да бъде оценена по различни критерии - дължина на вилите, дълбочина на криптите, брой на отделящите слузест секрет клетки, пропускливост през чревната стена, ензимна активност по краищата на власинките и прираст на прасетата. Намалената консумация на храна има негативно влияние върху всички тези показатели.
Приспособяване към нов хранителен режим
Когато прасетата се отбият, техният хранителен режим се променя драстично, като майчиното мляко се заменя с гранулирани сухи храни с основен енергиен източник скорбяла, заместващи мазнините като основен източник на енергия. Проучванията показват, че докато до 50% от прасетата за почват да се хранят през първите 4 часа, на 95% от прасетата им трябват 50 часа, за да се адаптират към новата храна. Остават 5% от прасетата, които отказват да се хранят и повечето от тях рискуват да получат трайни увреждания на червата в резултат на бавното захранване.
За свиневъдите по отношение на възвръщаемостта на инвестираните от тях разходи за храна приемът на храна на всяко прасе е много важен. По-ниската консумация на енергия дори само за един ден намалява височината на вилите, което оказва значително влияние върху общата повърхност на червата. При тези условия животните започват да използват запасите от телесна мазнина и значително омършавяват през първата седмица след отбиването.
По-важното е, че чревните мембрани стават по-пропускливи и може да позволят на бактерии и други патогенни организми да преминат през чревната стена, което да доведе до реакции на имунната система, възпаления, диария и лоша продуктивност на прасетата. Диарията може да бъде резултат и от липсата на хранене при прасетата, последвана от компенсиране чрез преяждане веднага щом си възвърнат апетита.
Последните проучвания показват също, че след отбиването количеството на хаптоглобина в кръвта се увеличава - равнище на протеини на острата фаза на имунен отговор. Тези протеини имат свойства, подобни на тези на хормоните, които регулират имунните реакции на животното. Високото съдържание на хаптоглобин показва, че имунната система е активирана за защита срещу атаки от патогени.
Стимулиране на апетита на прасетата
Равнището на консумация на храна има по-голям ефект върху интегритета на тънките черва, отколкото нейният състав. Стимулирането на всяко прасе да започне своя нов хранителен режим веднага след отбиването от майката и да поддържа стабилно повишаване на консумацията е много важно за неговото здраве. Но това е трудно за постигане. Въпреки това могат да бъдат използвани различни методи за управление и хранене за бърз прием на храна след отбиването. Въвеждането на ранни предстартери през отвори в хранилките на прасилата показва намаление в броя на прасетата, които отказват да се хранят през първите 24 часа. Ако се продължи храненето на отбитите прасета с типа на храната, с който са свикнали, също има положителен ефект. Проблеми могат да се появат, когато храната от различни партиди не е еднаква и свиневъдите могат да бъдат изненадани от неочаквана загуба на апетит при прасетата им.
Съставът на храната също е от голямо значение. Храна, която е привлекателна на вкус, миризма и цвят, е много по-вероятно да бъде приета. В допълнение тя трябва да взаимодейства с имунната система на прасетата и чревната флора, за да се избегнат храносмилателни разстройства, диария и загуба на апетит.
За отбитите прасета са необходими специални хранителни продукти - вкусни и апетитни стартерни фуражи и гранулирани комбинирани смески. Разнообразието на продуктите трябва да отговаря на изискванията на местното законодателство, да бъдат с постоянен състав.
Консумацията на храна през първите дни след отбиването е изключително важен за бъдещото здравословно състояние на подрастващите прасета. При намалена консумация може да се получат необратими чревни увреждания и намаляване на продуктивността на прасетата.
Изключително важно
От изключително значение за здравословното състояние на прасетата е всички приплоди в едно прасило да започнат да се хранят през първите няколко часа след отбиването. Този период за малките прасета е стресов и част от тях може да откажат да се хранят. Това често води до необратими увреждания на червата.
Съставът на храната е важен за осигуряване на достатъчен прием на минерали и витамини, но по-важно е отбитите прасета да се накарат да се хранят. Специалните храни трябва да са привлекателни що се отнася до мириса, вкуса и външния вид. Този подход позволява на производителите да имат възможно най-добрия шанс за максимален прираст на цялото прасило.
;void(0);){kind=link}