Развъждането в чисто състояние е основен метод във всички клонове на животновъдството. То и досега е единствен метод за подобряването на редица породи в Дания, Англия и Германия. При световната подобрителка в свиневъдството - Голямата бяла английска свиня, чистопородно развъждане се прилага от 1851 г., а при Датския ландрас методът е застъпен от 100 години.
Основната цел на чистопородното развъждане на свинете е да се запазят качествата на породата и да се осигури нейното усъвършенстване чрез целия арсенал от мероприятия на племенното дело. В други случаи развъждането в чисто състояние си поставя за цел съхраняване на дадена порода като генетичен резерв, какъвто е случаят с Източнобалканската свиня. Чистопородното развъждане е било и ще бъде основен метод за усъвършенстване на породите. При животните от една и съща порода съществува относителна изравненост, в която се крие възможността за по-нататъшен успех от селекцията по основните стопански признаци чрез развъждането в чисто състояние. Главната задача на селекционера е да разкрие различията в животните и чрез целенасочен отбор и подбор да селекционира тези качества, които отговарят на поставената цел.
Чистопородното развъждане придобива още по-голямо значение в съвременното свиневъдство, където широко се използват кръстосването и хибридизацията. Успехът на всяка програма за хибридизация до голяма степен зависи от качествата на чистите (изходните) породи, от тяхната генетична обусловеност за високи възпроизводителни, утаителни и кланични качества.
Чистопородното развъждане в свиневъдството се осъществява в няколко форми.
Неродствено съешаване (аутбридинг)
Неродствено съешаване е освен метод в практиката на племенното свиневъдство, при които подбраните за съешаване свине майки и нерези не са в родство помежду си - нямат общ прародител по бащина и майчина линия най-малко до петия пояс. Лесно приложим метод, при който хомозиготността се увеличава незначително, а генетичното разнообразие се запазва в голяма степен.
Родствено съешаване (инбридннг)
При родственото съешаване в родословието на свинята майка и нереза се допуска общ прародител до четвъртия пояс (майка, баба, прабаба и съответно баща, дядо, прадядо). В тези случаи родството може да бъде кръвно (тясно родство), близко, умерено и далечно. Ефектът от родственото съешаване се обуславя преди всичко от хомозиготността на животните, като при всяко следващо поколение тя са повишава по отношение на общия прародител.
От друга страна, различните форми на родствено съешаване са свързани с т.нар. инбредна депресия - намаляване на жизнеността и продуктивността на инбредното поколение. Най-често тази депресия се проявява при възпроизводителните качества - плодовитост, брой на мъртвородените прасета, жизненост, развитие на приплодите и др.
Родственото съешаване е познат метод в свиневъдната практика. Използва се за получаване на животните със силно затвърдени наследствени качества, които се унаследяват от потомството. Най-често се прилага умереното родствено съешаване, особено когато се полага началото на развъждането по линии във вече утвърдени породи.
Развъждане по линии и фамилии
Под линия се разбира група животни, които произхождат от един родоначалник и са сходни по тип и продуктивност. За родоначалник на линията се приема разплодник с доминираща наследственост.
В качествено отношение линиите се различават и се делят на две основни групи: генеалогични и заводски. За разлика от генеалогичните (изисква се потомството да произхожда от един родоначалник) при заводската линия се изисква сходство на потомството с родоначалника по тип и продуктивност.
В свиневъдството широко навлязоха и т.нар. специализирани и синтетични линии. При специализираните линии селекцията е насочена към строго определени признаци, определящи най-вече кланичните качества. В практиката най-често се срещат специализираните бащини линии, които с успех се използуват в различни схеми предимно на трипородна хибридизация. Те се селекционират по угоителни и кланични качества - оползотворяване на фуража, интензивност на нарастване на месната тъкан и качество на месото и тлъстината. Синтетичната линия е продукт на кръстосване на различни породи или линии за комбиниране на определени положителни качества. Подходящи за целта са породите Белгийски ландрас, Дюрок, Хемпшир, в някои случаи и Пиетрен, от които при кръстосване и чрез подходящ отбор и подбор може да се получи синтетична линия с високи угоителни и кланични качества.
От значение за племенната работа в свиневъдството се явява и фамилията. Тя представлява потомство от женски свине на племенна свиня майка с висока развъдна стойност. Благодарение на отбора и подбора във фамилията също може да се постигне известно сходство преди всичко по плодовитост, млечност, жизненост, развитие на прасетата и други майчини качества.
В процеса на усъвършенстване на породите свине линиите и фамилиите са свързани и взаимно се допълват.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Дюрок (Duroc) - порода свине за месо
Голямата бяла свиня е една от най-разпространените и перспективни породи в света
Датският ландрас е една от най-специализираните породи свине за месо
Протеините и аминокиселините в храната на свинете
;void(0);){kind=link}