Сусамът - Sesamum indicum се отглежда предимно за семена, в които се съдържат 48-63% мазнини, 16-22% белтъчини и до 18% разтворими въглехидрати. Сусамените семена са богати също на манган, мед и витамините В1 и Е. Маслото му превъзхожда маслиненото.
Хранителна стойност на 100 грама белено сусамено семе:
- Мазнини 50 г.
- Протеини 17,7 г.
- Въглехидрати 8,5 г.
- Вода 4,4 г.
- Желязо 14,4 мг.
- Цинк 7,8 mg
- Магнезий 351 мг.
- Ниацин 0,8 мг.
- Калций 0,75 мг.
- В6 0,6 мг.
- Рибофлавин (В2) 0,2 мг.
- Холестерол 0,00 г.
- Калоричност 570 kcal
Сусамът има къс вегетационен период, прибира се рано и може да се отглежда и като втора култура. У нас са районирани сортовете Садово 1, които има бели семена с бледожълт оттенък, и Садово 2 с бели семена и с кремаво жълт оттенък. Двата сорта узряват за 90 дни и са устойчиви на бактериоза. Добивите, които се получават от тях, са 100-120 кг от декар.
Сусамът се сее най-късно у нас и не е взискателен към предшественика. Предшественици са зимните житни култури.
Непосредствено след прибиране на житния предшественик се извършва оран на дълбочина 20-25 см. През есента площите се култивират или плитко се преорават на 10-15 см. Напролет се извършват 2-3 култивирания с брануване. При засяване на сусама, като втора култура площите се дискуват.
Сусамът е отзивчив на торене. Приема хранителните вещества почти през целия вегетационен период. Фосфорните и калиевите торове се внасят преди дълбоката оран, а азотните се внасят с предсеитбената обработка на почвата.
При поливни условия торовите норми са завишават с 40% и се внасят на два пъти - с предсеитбената обработка и като подхранване през вегетацията преди първата поливка.
Непосредствено преди сеитбата семената се третират:
- по сух начин с Витавакс, Кинолат НХ, Фализан в доза 200 г. за 100 кг семена;
- или се потапят в 0,2% формалинов разтвор за 4 часа или в 0.5% разтвор на син камък.
Сеитбата на сусам се извършва в края на май и началото на юни. Като втора култура в зависимост от предшественика се сее до края на юни, началото на юли. Междуредовото разстояние е 50-60 см.
Сеитбената норма на сусама е :
- 0.6 кг/дка за първа култура;
- 1.2 кг/дка за втора култура.
Дълбочината на сеитбата на сусама е 2-3 см, като след нея площите се валират. В началото сусамът се развива бавно и затова се правят 3-4 между редови обработки на почвата, които се преустановяват по време на цъфтежа.
По време на цъфтежа и плододаването посевът не трябва да се засушава.
Икономически най-важната болест при сусама е бактериозата, но сортовете „Садово 1" и „Садово 2" са устойчиви към нея. По-опасни неприятели са телени червеи, сиви червеи, памукова листна въшка, памукова нощенка и скакалци.
Прибирането на сусама започва, когато първите няколко кутийки станат зеленикаво кафяви и семената им са придобили типичен за сорта цвят. Растенията се окосяват ръчно или механизирано. След това се изсушават и овършават.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Зелевата нощенка (Mamestra brassicae) яде всичко
Белокрилка - биология и как се води ефикасна борба с нея