Наименования и синоними; беладона, лудо биле, бясно биле, голямо биле, отровно биле, старо биле, рибарско биле.

Стопанско значение

Като лечебно растение беладоната е позната от дълбока древност. Значението и за лечебната практика непрекъснато нараства. Използват се всички части на растението, които са богати на алкалоиди от тропановата група: корени - 1,3%, листа - 1,2%, надземна маса - 0,9%. Основен алкалоид е хиосциаминът - до 90%, който при изсушаване на суровината се превръща в атропин, а съпътстващи алкалоиди са скополамин, алоатропин, норхиосциамин, беладонин, кускигрин и др.

Лечебните препарати от беладоната действат болкоуспокояващо на централната нервна система. Те имат също така и спазмолитично действие и поради това се употребяват за лечение на язви, пясък в бъбреците и жлъчката, при кашлици, бронхити, астма, нощно изпотяване, а в очната практика се използват за разширяване на зениците. Препаратите от корени лекуват тежки мозъчни поражения след енцефалити, употребяват се при болестта на Паркинсон и др. Атропинът заедно с морфина и скополамина са основни лечебни вещества, които се намират във всички аптеки и клиники. България изнасяше над 400 тона беладонова дрога - корени и листа, и можеше да пласира повече от 5000 кг атропинов сулфат.

Разпространение

Беладоната е растение на умерената климатична зона. Естествените и находища се намират в планинските горски склонове на Западна Европа, Англия, Северна Франция, Белгия, Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Балканския полуостров. В Русия расте по склоновете на Карпатите, Кавказ, Крим, Сибир и др. У нас беладоната се среща при надморска височина от 400 до. 1650 м в сечища, усойни места и поляни в горските пояси на широколистните гори на планините Стара планина, Рила, Средна гора, Странджа.

Ботаническа характеристика

Беладоната е многогодищно тревисто растение от сем. Картофови. Видът се счита за основен в род Atropa. Известни са още видовете: испанска беладона, хималайска беладона, кавкззка беладона, комаровска беладона. В отделни видове е намерена разновидност с жълти цветове и плодове.

Растенията имат мощна коренова система с многоглавест корен и дебели жълтеникави разклонения. От корените след втората година излизат по няколко стъбла, които достигат до 1,2-2,2 м височина. Листата са разположени последователно, имат широколанцетовидна форма и са целокрайни, поставени на дълги дръжки. Стъблата и листата са голи, зелени, с антицианов оттенък. Цветовете са двуполови, захванати единично или по двойки с къси дръжки, кафяво - виолетови, до тъмнокафяви. Имат малка петделна чашка и звънчевидно сраснало петделно венче. Кръстосаноопрашващо се растение. Плодът е двугнездна черна ягода. Семената са кафяви, бъбрековидни, с абсолютно тегло 0,8-1 грама.

Биологични особености и изисквания

Беладоната е топлолюбиво растение с дълъг вегетационен период -120-150 дни през първата година и по-къс през втората и останалите години. Надземната част е едногодишна и отмира наесен, корените презимуват добре при добра снежна покривка и измръзват при безснежна зима, когато температурата е под минус 15°С.

Беладоната може да расте и при засенчване, когато е в естествените находища, обаче натрупва най-много алкалоиди при пряко слънчево сгряване. Изследванията, извършени от нас в Института по генетика на БАН, показаха, че когато липсват лъчи от видимия спектър, алкалоидите намаляват, а при третиране с ултравиолетова и инфрачервена светлина рязко се увеличават.

Беладоната е влаголюбиво растение. При умерено слънчево греене и атмосферна влага се развива буйно, натрупва много биомаса и алкалоиди. При недостиг на влага и при преовлажняване се угнетява както развитието на растенията, така и синтезата на алкалоиди.

Беладоната е силно отзивчив на торене и се отплаща с нараствне на надземната и кореновата маса, а така също увеличава и съдържанието на алкалоиди. Най-добре реагира на торене с оборски тор и азотни минерални торове. В началните фази силно реагира на фосфорно торене.

Форми и сортове беладона

Сорт Атропа 1029. Той е признат и райониран от ДСК и е единственият български сорт, който се отглежда у нас. Създаден е в ИГСР в София от ст.н.с. к.с.н Йордан Янкулов (по-късно професор) чрез многократен индивидуален отбор на Atropa caucasica Krejer, внесена от бившия СССР. Растенията от сорта са с ясно изразено централно стъбло, с продълговати антоцианови петна на зелен фон. едри светлозелени листа и едри цветове и ягоди. Семената имат 0,9-1,1 грама абсолютно тегло, добра кълняемост и поникват равномерно. Вегетационният период е със 7-8 дни по-къс от популацията и дава възможност за пълноценна втора реколта. Отличава се с висок добив надземна маса и корени, богати на алкалоиди. Надземната маса достига 1400-1800 кг/дка в свежо и 250-300 кг/дка в сухо състояние, със съдържание на алкалоиди 0,6-0,8%, предимно атропин, който достига в алкалоидната смес до 85-90%. От старите насаждения се изваждат 800-1000 кг/дка свежи и около 250- 300 кг/дка сухи корени със съдържание на алкалоиди около 1 %. Сортът превишава популацията по добив на надземна маса 114%, по добив на сухи корени-137% и по добив на алкалоиди от надземната маса и корените-218%.

Сорт Атропа 1029 решава въпросите, свързани с промишленото отглеждане на беладоната - вместо за листа със съдържание 0,35% алкалоиди и добив до 200 кг/дка, сега беладоната се отглежда за надземна маса с добив над 300 кг/дка и с 0,6-0,8% алкалоиди.

Агротехника

Избор на място. За култивиране на беладоната е необходимо да се изберат по-топли райони с достатъчно валежи, по-мека зима с .добра снежна покривка. Почвите трябва да бъдат богати на хумус и по-леки по състав. При култивирането тя показва сравнително висока приспособеност към разнообразни климатични условия, обаче в първата година на развитието си изисква равномерно овлажняване на почвата и по-дълъг вегетационен период. Бедните, солени, с плитки подпочвени води почви, също така глинестите, заплевелените с коренищни плевели и заразените с вредители почви са неблагоприятни и трябва да се избягват.

Сеитбообръщения и предшественици. Беладоната може да се отглежда на едно място в продължение на 4-5 години, като корените обикновено се изваждат на 2-3 години. Ето защо тя може да бъде включена в прифермските и фуражните сеитбообръщения с технически или зеленчукови култури, Като добри предшественици за нея се смятат угарите, житните след наторени угари, многогодишни треви или окопни, Които рано освобождават площите. Трябва .да се избягват площи, освободени от други култури от същото семейство, особено площи след домати.

Подготовка на почвата, основно торене, сеитба. Кореновата система на беладоната е дълбока и е необходимо есенната оран да се извърши на дълбочина над 25 см. Преди сеитбата почвата трябва да се култивира за унищожаване на поникналите семена и да се бранува за изравняване. С есенната дълбока оран трябва да се заоре по 3 тона оборски тор, 60 кг суперфосфат и 15 кг калиева сол на декар, Рано напролет, преди сеитбата, се внасят азотни торове - 30 кг/дка, а на втората година се подхранват с по 20-30 кг/дка амониева селитра и суперфосфат

Начини на размножаване на беладона

Основен начин за размножаването на беладоната се смята раннопролетната или предзимната сеитба на семената на полето. Като допълнителен начин се използват разсадното и вегетативното размножаване. Семената се засяват с редосеялка на дълбочина до 2 см и разстояния 60-70 см. За запазване на влагата и осигуряване на поникването Веднага след засяване на семената е необходимо насаждението да се мулчира. Понеже семената на беладоната поникват по-късно, когато температурата на почвата достигне до 18-20°С, е необходимо да се сложат индикаторни растения, които ще позволят обработката да се извършва още преди поникването. За един декар площ при предзимната сеитба са необходими 1000 грама семена, а за пролетната - 800 грама. На плодородни площи може да се направи квадратно-гнездова сеитба, където нормата на семената се намалява два пъти и става съответно 500 и 400 г/дка.

Когато семената са малко, а така също и в по-студени райони, се практикува разсадното отглеждане на беладоната. Разсадът се получава в топли парници или лехи. Когато се засяват стратифицирани семена, сеитбата става през средата на март при 0,5 см дълбочина. Към края на май, или след 50-60 дни, разсадът е готов за разсаждане на постоянно място. За засаждането на един декар са необходими 18-20 м2 парникова площ или лехи, като на една рамка се засяват 4-5 грама семена, или 70-100 г/дка. Изнасянето на разсада става в подходящо време, а след разсаждането му е необходимо да се направят няколко поливки. След няколко дни се пристъпва към попълване на пропадналите растения.

Размножаването чрез засаждане на едногодишни корени става, когато има силно проредяло насаждение, което може да се дължи на измръзване на корените или на нападение от болести, каквито са вертицилиум и фузариум. Освен тези корени като посадъчен материал могат да се използват и корените, получени при разсаждането на гъсти насаждения.

Извадените корени трябва да бъдат съхранявани в ровници или мазета при температура 0,5°С и добра вентилация, поставени в пръст, на дълбочина не по-малка от 20 см, понеже в противен случай трудно се прихващат. Рано напролет, към края на пролетната сеитба на зърнените житни, се пристъпва към засаждането. Засаждат се обикновено в бразди на разстояния 70x60 см, като за един декар са необходими около 4000-5000 броя. Засаждат се само свежи, незаболели корени, на по-голяма дълбочина, като се осигурява 4-5 см пръст над пъпките.

Основен начин на размножаване е директната сеитба на третирани и стратифицирани семена предзимно или средноранно пролетно, на разстояние 70 см. Останалите два начина намират приложение при семепроизводството и при отглеждането на беладоната при по-неподходящи почви и условия. При сегашните условия на земеделие най-надеждно е разсадното размножаване.

Грижи през вегетацията

В началото на развитието си растенията се развиват бавно, поради което обикновено посевите с беладона силно заплевеляват. За борба с плевелите се налага ръчно плевене в редовете, като едновременно се очертават и самите редове, след което се пристъпва към окопаване с мотика между редовете. Плевенето с разрохкване след поникването на семената се извършва неколкократно. След това се пристъпва към разреждане на 15-20 см, като се оставя по едно растение, което в този момент има 4-5 същински листа. По-късно, както през първата, така и през втората година, се прави редовно поливане и окопаване. Особено важно е то да се извърши след прибиране на първата реколта. Понеже надземната маса на беладоната е едногодишна, рано напролет трябва да се пристъпи съм изрязване на сухите стъбла, които през зимата са служили за снегозадържане. Всяка година след първата насаждението трябва да се подхранва с посочените дози торове.

За получаването на висок добив суровина и алкалоиди е необходимо редовно поливане на насажденията при снижаване на ППВ под 80%. Обикновено през вегетационния период се правят от 3 до 6 поливки.

Беладоната се напада от много бръмбари, гъсеници и личинки, които набраздяват, надупчват и изяждат листата. Това са майският бръмбар, теленият червей, въшки и други. Болестите, които нападат беладоната, са много - фитофтората, вертицилиумът, фузариумът, беладоновата мозайка, столбурът и др. Борбата срещу тези болести и неприятели се води с познатите средства и методи, използвани при другите култури.

Прибиране и сушене на суровината

През първата година растенията се развиват по-бавно и осигуряват само един откос надземна маса, който се извършва във фазата на масов цъфтеж и началото на плодообразуването, а на втората година в зависимост от условията се извършват 2-3 коситби в същата фаза. Коси се с косачка товарач на 10-15 см над повърхността на почвата или със силажокомбайн. Ожънатата и нарязана маса се изпраща в специални сушилни, където се изсушава при температура не по-високаот40°С.

Корените се изваждат на втората или на третата година, а когато са много слаби, може и на четвъртата. Това става механизирано с плуг или нож скоба на дълбочина 30 см. След изваждането корените се изрязват от надземната маса и се измиват добре в течаща вода. Поставят се да съхнат на рамки, чардаци или сушилни, нарязани на парчета около 10 см, а по-дебелите се разрязват и надлъжно. Изсушаването на корените трябва да става бързо, в проветриви помещения върху рамки или в сушилня при температура над 50°С. От 5-6 г сурови корени се получават 1 кг сухи, а 1 кг сухи листа се получават от 7-8 кг свежи.

Добиви

От редовни насаждения се добива 880-1800 кг/дка или 290-300 кг/дка суха надземна маса и до 1000 кг/дка свежи или до 300 кг/дка сухи корени.

Семепроизводство

При култивиране на беладоната у нас се използва единственият оригинален български сорт Атропа 1029, признат и райониран от ДСК. За получаването на семена ягодите се събират ръчно, Когато са добре узрели. Събирането се извършва неколкократно. Семената се изваждат Веднага, защото, ако ягодите ферментират, посевните им качества се влошават. Семената се отделят от плодовете чрез мачкане, протриване и измиване. Много бързо се подсушават на тензух или хартия, за да не мухлясат. Опаковат се в непромокаема хартия, дървени съдове и се затварят добре. Съхраняват се в сухи помещения с оглед кълняемостта им да се съхрани за по-дълго време, От семепроизводните посеви се събират от 15 до 20 кг семена от декар.

Проф. д.б.н. Йордан ЯНКУЛОВ

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Отглеждане на невен и неговите полезни приложения

Засадете мащерка в градината

Шипката – царица на билките