Полската повитица (Convolvulus arvensis L.) има средиземноморско-ирано-турански произход. Видът е разпространен в целия свят, но най-вреден е в зоните с умерен климат. Среща се до 60° северна и 45° южна ширина. У нас е разпространен повсеместно.

Полската поветица е многогодишен кореновоиздънков вид. Стъблата й са тънки, увиващи се или стелещи се, дълги до 3 м. Листата са стрелксвидно-сърцевидни. Цветът е бледорозова или бяла фунийка. Плодът е кутийка с 2-3 семена. Семето е обратно яйцевдно, тъмносиво до черно.

Плевелът се размножава със семена и вегетативно. Може да развие коренова система до 6 м в диаметър и до 9 м дълбочина в почвата.

Едно растение образува от 150 до 600 и най-много до 1850 семена. Семената покълнват в доста разтегнат период при температура 15-18°С. Запазват жизнеността си в почвата до 20 и повече години. Отрязъци от корените над 1 см развиват ново растение.

Полската повитица е светлолюбив вид. Издържа продължителните и силни засушавання. Расте и на бедни почви.

У нас повитицата заплевелява голям брой култури. Полската повитица е плевел с първостепенно значение. Силен конкурент е на културите за хранителни вещества, пространство и светлина. Освен с мощната си надземна част, която често се сраства в плътна маса, поветицата силно конкурира културните видове и с мощната си коренова система, достигаща в двуметровия слой на почвата 130 кг на декар.

Повитицата се увива по стъблата на житните култури, причинява полягане и затруднява прибирането на реколтата с комбайни. В резултат на конкуренцията на полската повитица добивът при различните култури намалява от 20 до 80%.

Семената и листата на повитицата и особено корените съдържат гликозида конволвулин. Това е смолисто, неразтворимо във вода съединение, което предизвиква силна хиперемия в лигавиците на стомашно-чревния канал на животните, засилване на перисталтиката и диария. Силното раздразване на червата може по рефлекторен път да се предаде и на други органи от тазовата област.

В практиката се смята, че повитицата не е опасна за животните и свободно им се дава за храна. Данните от проучванията обаче показват, че в по-големи количества растението е отровно за конете. При тях се наблюдава силна слабост, понижаване на температурата, падане и въргаляне по земята, биене с крака по корема и захапване на земя. Смъртта настъпва след около 7 дни.

Аналогично токсично действие има повитицата и при свинете, особено когато те изравят и изяждат корените й. Плевелът е безопасен за говедата и за зайците.

Има данни, че семената на повитицата, смесени овес, са предизвиквали ентерит при конете. Изсушеният плевел намалява токсичността си за тях.

Полската повитица е гостоприемник на вирусите, причиняващи жълтеницата по цвеклото, тютюневия трипс и бронзовостта по доматите.

Със свежа повитица и със сено от нея може да се изхранват говедата и другите домашни животни, с изключение на конете и свинете. Семената също може да се дават в раздробено състояние на говедата.

За медицински цели се използва надземната част на повитицата, събрана по време на цъфтежа и изсушена на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Отварата от повитица се използва като слабително и диуретично средство и при възпаление на простатата.

Надземните части на повитицата съдържат и субстанция, причиняваща съсирване на кръвта. Венчелистчетата съдържат флавин. Чай от тях се прилага срещу треска. Извлек от стръковете се използва външно за промиване на рани и като лапи при скрофули.

В Южна Индия корените на растението се използват широко като пургативно средство.

Като медоносно растение повитицата има второстепенно значение.

Повитицата е изключително труден за унищожаване плевел. Препоръчва се силно заплевелените плещи да се засяват с люцерна, която много по-успешно конкурира плевела при добър тревостой в сравнение с всички други култури.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Кускута( Кукувича прежда)- семената запазват кълняемостта си в почвата до 5-6 години

Съвременна технология за култивиране на беладона

Видове лапад - повечето видове са упорити плевели с мощни корени