Паламидата расте на всички типове почви

Паламидата (Cirsium arvense) е с евроазиатски произход. Най-широко е разпространена в умерения климатичен пояс на света. Развива се като плевел при много култури, по каналите, ливадите, пасищата, изоставените земи и другаде. Разпространена е и в най-високите планински ниви. Често се среща и по оголените места на горските сечища. Семената се разнасят от вятъра и водата, с посевния материал, с пръстта, полепнала по селскостопанските машини и оръдия, и по други начини. Части от кореновата система и от надземните стъбла се разнасят от дисковите оръдия и фрезите.

У нас паламидата е разпространена повсеместно.

Паламидата е многогодишен кореновоиздънков плевел. Стъблото е изправено, високо до 150 см, покрито с твърди власинки и разклонено към върха. Листата са продълговато ланцетни, пересто нарязани, с бодли. Цветовете са розови, събрани в съцветие кошничка. Обвивните листенца са виолетови. Плодът е яйцевиден, светлокафяв, със закрепена хвърчилка в горния край.

Видът расте на всички типове почви. Размножава се вегетативно и частично със семена. Развива вертикален главен корен, достигащ 2-5 м дължина, от който излизат странични хоризонтални корени, дълги до 100 см. По тях се формират пъпки, от които се развиват надземните стъбла. Хоризонталните корени се разполагат главно на 15-25 см дълбочина. Отрязъци от 1 см могат да образуват ново растение. Плевелът цъфти и плододава от юни до август. Устойчив е на летните суши.

Паламидата понася до 2% соли в почвата. Конкурира културните растения за жизнено пространство на дълбоките, плодородни и добре аерирани почви, които не се затоплят много. Развива се най-добре в райони с валежи от 450 до 900 мм при умерени температури и на почви, добре запасени с азот. По-голямата влажност потиска развитието на коренищата. На леки и сухи почви растението почти не се среща.

Паламидата у нас заплевелява житните със слята повърхност, царевицата, цвеклото и другите окопни култури, лозята, овощните насаждения, ливадите, пасищата и др.

Добивът от силно заплевелени с паламида картофи намалява със 75%. Клубените издребняват и качеството им се влошава. В такива посеви механизираното прибиране се затруднява.

Меките части на паламидата (свежите листа, бутоните и зелената кошничка на плода) охотно се приемат от овцете и по-малко от конете и свинете. Когато узрее, паламидата образува бодли и твърди стъбла. В храносмилателната система на животните те се преплитат помежду си. Образуват се кръгли топчета, които пречат силно на храносмилането и могат да запушат червата. Това състояние е придружено със силни болки и признаци на задушаване. Фините власинки на плевела дразнят кожата и очите, а бодлите се забиват по тялото. Узрялата паламида затруднява жътвата с комбайни.

Ензимът в сока на паламидата пресича млякото.

Паламидата е гостоприемник на вирусите, причиняващи жълтата мозайка по фасула и жълтеницата по цвеклото.

Корените на паламидата са сочни и богати с хранителни вещества, особено с инулин. Семената съдържат 27,17% мазнини, а надземните части - гликозида тилиацин, етерично масло, смола, цианогенен гликозид, инулин, 0,16% каучук, 2,07% въглехидрати, 4,47% белтъчини и 2,44% целулоза.

Коренището и младите стъбла и листа съдържат от 39 до 152 мг% витамин С.

По време на цъфтежа, от юни до август, паламидата осигурява добра паша на пчелите.

Отрязъците от кореновите издънки на паламидата, които имат дори само една спяща пъпка, се възстановяват и развиват нови растения. Това налага да се избягва обработката на заплевелените площи с дискови оръдия и фрези и да се предпочитат оръдия с подрязващи органи на по-голяма дълбочина.

Голямо значение има методът на изтощаването. В силно заплевелените участъци, заети с житни култури, е необходимо стърнището да се подмята с плуг на дълбочина 10-12 см. След като се развият издънките на плевела, извършва се ранна максимално дълбока оран. Целта е кореновите издънки да се изнесат по-плитко и да се изсушат през горещите месеци. При сухо лято тези две обработки на почвата са достатъчни. При по-влажна година обаче дълбоко изораните площи се заплевеляват отново до настъпването на студовете. Новите израстъци трябва да се унищожават с трета машинна обработка или с подходящи хербициди. През влажни години след първата плитка обработка може да се извърши втора на 7-8 см по-дълбоко от първата и след това третата обработка да се направи на максимална дълбочина.

Особено внимание трябва да се обръща на борбата срещу паламидата при подготовката на почвата за създаване на трайни насаждения. Три до четири седмици преди риголването заплевелените площи трябва да се третират с ефективни хербициди.

Люцерната се възстановява много бързо след окосяването, потиска развитието на паламидата и става неин сериозен конкурент.

Паламидата е чувствителна към хербицида Раундъп и др. За да се пазят пчелите, трябва да се избягва третирането на плевела във фаза цъфтеж.

Вижте още: