При добро напояване, добри грижи и благоприятни условия на отглеждане обикновената люцерна се коси 5-6 пъти за един вегетационен период и осигурява 1,5-2 тона качествено сено от декар.

Тревната биомаса на люцерната е богата на хранителни и допълнителни вещества, особено на белтъчини, витамини и минерални соли. При коситба в началото на цъфтежа суровият протеин в абсолютно сухата маса на люцерната е средно 21%.

Изключително голямо е значението на люцерната като предшественик на полските култури. След разораване на тригодишен люцернов посев почвата се обогатява средно с 1 тон сухи корени, 20 кг чист азот, 7 кг Р2О5, 9 кг К2О и 13 кг калций на декар. Това е повече от една приета у нас като средна норма на торене на земеделските култури.

Биологични изисквания

Люцерната е сравнително топлолюбива култура. Пониква при температура 2-4°С. При отглеждане с напояване люцерната понася температури до 40°С. Добре преодолява и ниските температури - със снежна покривка -40°С, а без сняг -23, -25°С.

Люцерната е с добра биологична сухоустойчивост. Уникален е нейният биологичен механизъм да "хвърля" листата си при силно и продължително засушаване. По този начин тя разходва икономично минималните водни запаси в почвата и съхранява жизнеността си. От стопанско гледище обаче люцерната е много взискателна към влагата. За образуване на 1 кг сухо вещество люцерната изразходва (изпарява) 700-900 литра вода, а в страни с горещ климат - 1 500-1 600 литра.

У нас първият и вторият откос са осигурени с вода, но за образуване на три и повече подрасти люцерната трябва да се напоява.

Най-добри са резултатите при отглеждане на люцерната на дълбоки, плодородни почви, с ниво на подпочвените води не по-малко от 1-2 м. Важно условие за успеха при отглеждане на люцерна е почвата да е с неутрална реакция. Такива у нас са черноземните и алувиалните почви.

Предшественици

Най-добри предшественици за люцерната са окопните култури (царевица, памук, слънчоглед), както и едногодишните зърнени житни култури (пшеница, ечемик).

Обработка на почвата

Обработка на почвата зависи от срока на сеитбата на люцерната. При пролетно засяване на люцерна, през предшестващата година се извършва лятна или есенна дълбока оран на 23-25 см. При смолниците ефектът е по-добър при увеличаване на дълбочината на обработката до 28 см. Обработката преди засяване на люцерната напролет включва едно или две култивирания с брануване и предсеитбено валиране с членест валяк.

При лятно-есенен срок на сеитба на люцерна се оре на дълбочина 15-20 см. До засяване на люцерната се извършват едно или две дискувания. Поради дребните семена и изискването за тяхното плитко полагане в почвата, когато се налага, може да се направят и три дискувания. В случая е важно почвата да се доведе до градинско състояние (рохкава, без каквито и да е буци), което е решаващо условие за извършване на качествена сеитба на люцерната. Задължително предсеитбено мероприятие, както при пролетни така и при есенни срокове на сеитба на люцерната, е валирането с членест валяк.

Торене на люцерната

Люцерната се тори главно с фосфорни торове. При определени условия значение има и торенето на люцерната с калциеви торове.

При отглеждане с напояване люцерната се тори с 40-60 кг Р2О5 на декар. Цялото количество тор се разхвърля преди основната обработка на почвата. Така торът попада в коренообитаемия слой и растенията го усвояват през целия период на отглеждането им.

При неполивни условия на отглеждане се внасят 25-35 кг Р2О5 на декар. Азотно торене се прилага на млади и стари люцерни в количество 3-5 кг N на декар рано напролет (началото на март). Целта е да се подсилят растежните процеси до активизиране (а за младата люцерна до развитие) на грудковите бактерии, които изискват по-висока температура от необходимата за започване растежа на люцерната.

Почвите, подходящи за отглеждане на люцерната в нашата страна, обикновено са добре запасени с калий и не се нуждаят от торене с този елемент. Това трябва да става само при доказана нужда.

Сеитба на люцерната

Люцерната се засява напролет, след 20 март, но не по-късно от средата на април. При тези срокове младите растения имат време добре да се вкоренят до настъпване на лятото и преодоляват летните суши и в случаите, когато люцерната се отглежда без напояване.

При осигурено напояване сеитбата може да се извърши през целия вегетационен период, като към края на лятото до началото на есента (октомври) растенията трябва да са поникнали. Тогава те презимуват без повреди от ниските зимни температури.

За декар са необходими 2,5-3 кг семена. При ръчна сеитба сеитбената норма се завишава на 4-4,5 кг за декар. Дълбочината на сеитба е 1,5 см на по-тежки почви и 2 см на по-леки почвени разновидности.

Грижи през вегетацията за люцерната

Основна грижа след поникване на младите люцерни е борбата с плевелите, която се извършва с хербициди.

Важна грижа през вегетацията на люцерната е и напояването. Полива се когато влагата в почвата е под 70% от ППВ. Прекомерното овлажняване на почвата, особено по-продължителното и наводняване (3-4 и повече денонощия), унищожава растенията.

Обикновено за всеки подраст (след втория) се извършват 1-2 поливки.

За един сезон в южна България са необходими 4-5 поливки, а в северна - 2-3. Поливните норми са в границите 80-120 м3, а напоителните 250-500 м3 вода на декар.

Особено внимание трябва да се отдели на борбата с вредителите. Икономически най-важни са 24-точковата калинка, люцерновият листояд, малкият люцернов хоботник, люцерновата нощенка и др.

Прибиране на люцерната

Люцерната се използва за зелена храна и за производство на сено и сенаж. За сено и сенаж се прибира в началото на цъфтеж. В тази фаза сухото вещество в надземната й биомаса съдържа 20-21% суров протеин и добивите от декар са максимални. Освен това бързината на подрастване след коситба е много добра и от следващите подрасти резултатите са отлични.

Когато стопанството разполага със сушилна база, от люцерната може да се получи високобелтъчно и богато на витамини и минерални соли сенно брашно. При такива случаи е задължително коситбата да се извършва във фаза бутонизация. Сенното брашно от люцерна е високобелтъчно и може да се използва за белтъчен баланс на дажбата за всички видове животни.

Сеното от люцерна у нас се суши на полето. След втория откос времето се стабилизира (валежите са рядкост), което е благоприятно за получаване на качествено сено. Първият и вторият подрасти е най-добре да се оползотворят за производство на сенаж.

След като изсъхне (при съдържание на вода около 15%), сеното се балира или небалирано се транспортира и съхранява в сеновали.

Люцерната не трябва да се използва за паша на животните. Те силно увреждат пъпките на кореновата й шийка и причиняват ускорено загиване на растенията. Освен това, при невнимание (при приемане на големи количества свежа люцерна) животните страдат от физиологичното заболяване тимпанит (подуване). То е опасно, когато люцерната е росна или осланена.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Фасул - правилната сеитба гаранция за получаване на високи добиви

Отглеждане на тритикале

Звездан - една от най-ценните фуражни култури

Технология за отглеждане на Сладък корен - глицириза