Неприятели по патладжана

Патладжанът у нас има сравнително малко неприятели. По младите растения вредят гъсениците на нощенките, телените червеи, поповото прасе. Те нагризват долната част на стъблото, кореновата шийка и корените, в резултат на което растенията могат да загинат. Особено опасни са повредите в началото на вегетацията - май, юни.

От листогризещите насекоми най-опасен е колорадският бръмбар. Възрастното и ларвите унищожават значителна част от листата, а когато числеността им е голяма - и целите, без най-дебелите им жилки. Презимувалите бръмбари излизат от почвата по различно време в зависимост от затоплянето на почвата до 14-15ºС - от средата на април до средата на май. През годината неприятелят развива 1-3 поколения в зависимост от климата на местността и от условията през годината. Бръмбарите могат да прелитат на значителни разстояния, за да търсят храна. Миграцията, храненето и размножаването на колорадския бръмбар са тясно свързани с температурата. Бръмбарите са в състояние да изядат до пет пъти повече храна от ларвите.

По листата вредят и гъсениците на ливадната пеперуда, на градинската и гамозначната нощенка. Тази неприятели също могат да обезлистят патладжана подобно на колорадския бръмбар. Често са случва върху едни и същи растения да нанасят повреди различни поколения. В такива случаи те силно изостават в развитието си или изсъхват. При по-късно нападение гъсениците на нощенките изгризват кората на стъблото около повърхността на почвата, с което се нарушава нормалното развитие на растенията, част от които се пречупват.

Сериозен неприятел по патладжана е обикновеният паяжинообразуващ акар. При масово намножаване нападнатите листа са оплетени в паяжина и имат мраморнопъстър вид, а по-късно стават ръждиво-бронзови, завяхват и опадват.

От смучещите неприятели цикадите са опасни с това, че те пренасят причинителя на болестта столбур. В отделни райони на Северна България тя обхваща над 90% от растенията. В резултат на което добивите са много ниски. По патладжана вредят и листни въшки - най-често прасковената и зеленоивичестата. Те смучат сок от листата и цветните части. При силно нападение растенията изостават в развитието си. Когато масовото намножаване на въшките съвпадне с цъфтежа или с образуването на завръзите, цветовете и младите плодчета окапват или остават недоразвити.

По плодовете повреди могат да нанесат гъсениците на памуковата и градинската нощенка. Такива патладжани нямат пазарна стойност, а направените ходове са врата за вторично заразяване с болести.

Макар и неспециализирани по патладжана посочените неприятели са в състояние да нанесат сериозни повреди при масово намножаване. Ето защо грижите за опазване на тази култура трябва да започнат от изнасянето на полето. Голямо значение има добрата подготовка на почвата и изборът на подходящо място за разсаждане. Площи, на които плътността на телените червеи е по-висока от 6 ларви/кв.м, не трябва да са използват, тъй като за опазването на патладжаните ще трябва да се внася в почвата голямо количество гранулиран инсектицид. Спазва ли се сеитбообръщението и унищожават ли се плевелите, нападението от неприятели ще е по-слабо. Листните въшки и цикадите няма да представляват такава опасност, ако има възможност за по-ранно (до 10 май) и по-гъсто (70 см между редовете и 20 см вътре в тях, по 1 растение в гнездо) засаждане. Прелитането на цикадите по периферията на посева може да се ограничи, когато се засяват 3-4 плътни реда царевица. Препоръчва се повредените от нощенки през по-късни фенофази на развитие стъбла да се загрибват, за да се укрепят растенията и да се стимулира образуването на нова кора. При слабо нападение от колорадски бръмбар не бива да се използват препарати, а той механично да се унищожава. Химична борба с него трябва да се води при плътност над 15 ларви на 1 растение. Регистрирани са препарати за борба с колорадския бръмбар са: Актара 25 ВГ - 6 г/ дка; Вазтак нов 100 ЕК - 10 мл/дка; Децис 2,5 ЕК - 20-30 мл/дка; Моспилан 20 СП - 6 г/дка; Нексид 015 КС - 30 мл/дка; Нуреле Д - 50 мл/дка; Суми Алфа 5 ЕК - 15 мл/дка и др. Едновременно с колорадския бръмбар се унищожават листните въшки, цикадите, трипсите, нощенките и ливадната пеперуда. Борба с паяжинообразуващия акар може да се наложи през периода юли-август. Задължително е да са спазват карантинните срокове. Патладжаните да са берат когато са минали определени дни след пръскането.

Вижте още: