Недостигът или излишъкът на хранителни елементи подтискат растежа

За нормалното протичане на растежа и развитието растенията се нуждаят от хранителни вещества, вода, въздух, топлина и др. Недостигът или излишъкът на хранителни елементи в почвата води до нарушаване на физиологичните процеси в растението, до подтискане на растежа му.

Липсата на азот в растенията се проявява в изменение цвета на листата, които пожълтяват, а излишъкът - в намаляване устойчивостта им към заболяванията. Пожълтяването започва от върха на най-долните листа, разпространява се по дължината на главния нерв и след това обхваща целия лист. При силна суша също се получава пожълтяване, но то обхваща едновременно както връхните, така и долните листа.

Калаят е тясно свързан с жизнената дейност на протоплазмата. Неговото съдържание е най-голямо в меристемата и особено в младите тъкани, чиито клетки са богати на протоплазма. При недостиг на калий се намалява интензивността на фотосинтезата, засилват се процесите на дишане и транспирация и се понижава устойчивостта на растенията към гъбни и бактерийни болести. При овощните растения характерна картина на недостиг на калий е слабото образуване на леторасти, а често и загиването на растенията, което започва от върховете.

Фосфорът е основната съставна част на липоидите и нуклеопротеидите, които са градивни единици на ядрото и протоплазмата. Признаците на фосфорен глад при костилковите и семковите овощни видове започват от най-долните листа на растенията и постепенно обхващат и горните. Листата пожълтяват и придобиват червеникав или пурпурен оттенък, след което загиват. Понякога загиват и цели растения.

Желязото е необходим елемент за съществуването на растенията. Той участва като катализатор при синтезирането на хлорофил от растението и влиза в състава на редица окислителни ферменти (каталаза, цитохромоксидаза и пероксидаза). Недостигът на желязо предизвиква хлороза, при която новообразуващите се листа са лишени от хлорофил и имат бледожълт цвят. Когато желязото липсва продължително време, растенията забавят растежа си, изостават в развитието и отначало загиват само леторасти и клони, а в последствие - и цели растения. Недостигът на желязо се проявява силно на почви с високо съдържание на вар, което е причина за по-слабата достъпност на железните съединения за растенията.

Цинкът е съставна част на редица ферменти (карбоанхидраза). Взема участие в синтеза на хлорофила и при фотосинтезата, регулира обмяната на въглехидратите и белтъчините. Недостигът на цинк води до специфични повреди по дърветата. Образуват се дребни листа и новият прираст има скъсени междувъзлия, поради което добива вид на розетка (розетъчна дребнолистност по ябълката, крушата, сливата и др.).

Недостигът на бор води до слабо усвояване на минералните торове от растението. Борът играе съществена роля в обмяната на небелтъчния азот и въглехидратите. По този начин той влияе силно върху цъфтежа и плододаването. Типична картина на заболяването е образуването на корковидни ядки при ябълката и крушата. При другите видове то се изразява в образуване на стерилни цветове, опадане на завързите и др.

Липсата на калций затруднява растежа на растенията. Характерни признаци при ябълката, крушата и дюлята са образуването на горчиви подкожни ядки, а през вегетацията - скъсяване на разстоянията между листните пъпки по летораста и пожълтяване на листата по периферията, което напредва постепенно между нерватурата, докато обхване цялата петура. При излишък на калций листата стават кремави (почти бели) и се образуват кафяви пригорни петна.

Недостигът на магнезий също предизвиква хлороза, тъй като магнезият участва в състава на хлорофила. Признаците обаче се проявяват предимно по старите листа, като по нерватурата и близо до нея зеленият цвят се запазва, а тъканта между жилките става бледозелена или жълтеникава.

Вижте още: