Методи за обследване и отчитане на неприятелите и болестите

Прилаганите методи за обследване за откриване на вредителите са най-различни. Те зависят от начина на живот на неприятелите и от развитието на болестите, както и от преследваната цел и възможностите, с които се разполага. В някои случаи е достатъчно да се използва само един метод, а в други обратно - за един и същи вид болест или неприятел - няколко метода. Методите биват главно маршрутни и стационарни.

Маршрутните методи имат разузнавателен характер. С тях се открива евентуалната поява на вредители в по-голям размер и границите на тяхното разпространение, и то главно окомерно по най-типичните и достъпни признаци. Имат се пред вид видовете, които най-често се срещат в дадено насаждение и са били наблюдавани и през миналите години. Този метод е бърз - за кратко време се обследват големи площи. Стационарните обследвания се извършват през цялата година на предварително избрани постоянни участъци от овощните насаждения. С тези редовни наблюдения върху развитието на причинителите на болести и неприятели се събират данни за числените колебания в популационната им плътност, за териториалното разпределение на вредителите, за фенологичното развитие на растението-гостоприемник и за развитието на вредителите под влияние на факторите на околната среда. Тези данни са необходими за правилното определяне на моментите и начините за борба.

Визуален метод

При визуалния метод с помощта на десетократно увеличаваща лупа през 7-10 дни по време на вегетацията и в началото и края на зимата се правят наблюдения и отчитания в насажденията. В зависимост от вредителя се преглеждат от 100 до 500 растителни органи или части на растения - пъпки, цветове, листа, леторасти, клони, плодове и т.н. Растителните органи, върху които се правят наблюдения, се избират произволно от различните страни на короната на дърветата, като се обхожда равномерно цялата обследвана площ. За целите на този метод може да се използват и предварително определени дървета (10 броя), разположени равномерно в овощната градина. Типичните повреди, характеризиращи вредителя, се хербаризират, а намерените насекоми се определят по вид и количество. С този метод се отчитат листните и щитоносните въшки, плодовите червеи, акарите, заразата от струпясването, брашнестата мана, червените листни петна и др.

Стръскване с ентомологичен сак

При този метод за улавянето на насекомите се използва сак с размери на отвора 60/42 см. За улавянето на подвижните стадии се стръсква два пъти на ден (сутрин до 8:30 часа и на обяд след 13 часа) през 7-10 дни. Стръскват се по 100 клони, взети от различните страни и вътрешността на короната на дърветата. С помощта на палка (обвита в края с каучук) се стръскват клонките, под които се поставя сакът. Дърветата се избират произволно от цялата площ. Събраните в ентомологичния сак насекоми се разпределят по вид и количество. С помощта на този метод се улавят ябълковият цветопробивач, плодовите хоботници, майският бръмбар, сливовата плодова оса, черешовата муха, някои акари. листните въшки, много полезни насекоми и други неприятели,

Косене с ентомологичен сак

Използва се стандартният ентомологичен сак. Този метод е приложим при ягодовите насаждения. Косенето се извършва в един и същи час на 10 места в насаждението. На всяко място се правят по 20 замахвания (откоси). Сакът се прекарва по повърхността на растенията с опъната дясна ръка. Приема се, че пет откоса правят един квадратен метър площ. След 20 замахвания насекомите, попаднали в сака, се изсипват внимателно в друга торбичка или направо в морилката. Уловените насекоми се разпределят по видове и количество. Този метод може да се използва и за улавяне на възрастното насекомо на някои вредни и най-вече на полезните видове, когато се намират върху тревистата растителност в овощните градини.

Метод на светлинните примамки

Използването на този метод се основава на положителния фототаксис на много насекоми, които летят привечер или през нощта. Светлинните източници биват най-разнообразни, но ефикасността им зависи от фототропичността на насекомото, от качеството и силата на светлинното въздействие, от състоянието на времето през нощта. Насекомите се привличат най-много от светлинните лъчи с малка дължина на вълната: жълт, син, зелен, виолетов, ултравиолетов и черен цвят. У нас най-много се използват светлинни примамки с живачна лампа от 250 вата. Рефлекторът е с диаметър 41 см. Горният отвор на фунията, в който попадат привлечените насекоми, е широк 60 см, а долният, който ги отвежда до клетката - 10 см. Към долния отвор се прикрепва обратен пластмасов конус, който не позволява на уловените насекоми да излизат обратно.

Със светлинните примамки се улавят листозавивачки (сива, червена, розена и др.), листогризещи гъсеници (гъботворка, пръстенотворка и др.), както и много полезни видове от сем. Braconidae, Ichneumonidae, Chrysopidae.

Светлинната примамка се включва всяка вечер през вегетационния период, а уловените насекоми се отчитат всяка сутрин. Те се умъртвяват и се разпределят по видове. Непознатите се хербаризират за допълнително определяне.

Кафeзен метод

Този метод се използва за установяване началото и проследяване динамиката на излитането на възрастните насекоми на плодовите червеи, черешовата муха, плодовите оси и други икономически важни неприятели на овощните култури. Съобразно биоекологията на отделните видове кафезите биват стъблени, клонкови, почвени и др. При плодовите червеи гъсениците се събират след изхранването им и напускането на плодовете в пояси от велпапе, които се свалят от стъблото на дърветата през 10 дни и се поставят във висящи кафези с размери 60/60/40 см. Кафезите за плодовите оси и черешовата муха са без дъна и се забиват в земята на дълбочина 10-15 см. В тях се поставят червивите плодове с лъжегъсениците, които какавидират в почвата. Въз основа на този биологичен материал през следващата година се определят началото, максимумът и краят на летежа на тези неприятели и се дават указания за провеждането на борбата. След започването на летежа на възрастното насекомо кафезите се преглеждат рано сутрин (до 8 часа) и излетелите пеперуди се записват в дневника.

Метод на синтетичните полови атрактанти

За целите на прогнозата и сигнализацията при някои неприятели се използват синтетичните полови атрактанти (феромони). Използват се за проследяване динамиката на летежа на пеперудите на ябълковия, сливовия и източния плодов червей, прасковения клонков молец и някои видове листозавивачки. Уловките се поставят в короната на овощните дървета на височина 120-180 см. За 400-500 дка са необходими 3-4 уловки. Феромоните се сменят през 40-45 дни. Уловките се преглеждат ежедневно и уловените мъжки пеперуди се записват в дневник. Отчита се също и температурата, влагата, валежите и скоростта на вятъра. По половия индекс, възприет за отделния вид, се определя количеството на женските пеперуди, като по този начин се установява и динамиката на летежа им. С метода на синтетичните полови атрактанти се установява началото на излитането на пеперудите при сравнително ниска популационна плътност.

При отчитането се използва пинцета, като най-напред се изброяват и се записват пеперудите на съответния вид, а след това се почиства дъното от замърсяване и от други случайно попаднали насекоми.

Метод на ефективните температури

Освен с непосредствените наблюдения за развитието на видовете насекоми в насажденията, борбата с тях може да се прогнозира и с правилото на ефективните температури. Известно е, че скоростта на развитие на насекомите зависи от температурата на околната среда, тъй като те имат непостоянна телесна температура. При по-висока температура развитието протича бързо, и обратно. (Разбира се, развитието е в границите на активността на вида).

Ефективна температура се нарича разликата между температурата на средата, в която се развива насекомото в продължение на един ден (или на повече дни), и температурата на долния праг (нулевия пункт) на развитието му, който е неизменен и специфичен за всеки вид. Като се използва това правило, в практиката може да се определят редица моменти от развитието на насекомите и да се прогнозират най-подходящите срокове за борба с тях. У нас методът на ефективните температури се използва при ябълковия плодов червей и черешовата муха. За ябълковия плодов червей долният праг на развитие е 10°С. До излюпването на гъсениците от първото поколение трябва да се набере общо 250°С ефективна температурна сума, а за второто - съответно от 554 до 570°С. За долен праг на развитие на черешовата муха също се приема 10°С. Като се сумират ефективните температури за дните от първия пролетен ден с температура над 10° С, установява се, че летежът на първите черешови мухи протича при сума на ефективните температури от 124 до 134°С и зависи от дълбочината на какавидирането в почвата.

Прилагането на метода на ефективните температури изисква съвсем точно да се определят стадиите, от които започва сумирането, и температурите да се вземат от най-близкия до овощните насаждения метеорологичен пункт. Поради честите, резки и значителни отклонения в температурния режим, в някои случаи средната денонощна температура не е достатъчно показателна и получената сума на ефективните температури не съвпада с момента на развитието на насекомния вид.

Метод на спороловките

При редица гъбни болести заразата се разсейва по въздуха. Спорите на някои представители на несъвършените гъби също се пренасят от едно растение на друго посредством въздуха (сачмянката по костилковите, кафявото гниене по овощните и др.). При краткосрочното прогнозиране на тези болести с цел да се постигне по-висока достоверност освен от директни показатели - критични периоди, индекси и др., изхожда се и от наличността на зараза във въздуха, от нейната концентрация и т.н. За целта се използват различни спороловки.

Спороловките се залагат в различно време, в зависимост от естеството на обекта и от поставената задача. За струпясването и червените петна стъклата се поставят от момента на установяване на зрелите аскоспори. Когато обаче се цели да се проследи динамиката на разсейване на спорите, наблюденията продължават през целия период.

При съвременното ниво на техническия прогрес оборудването на прогнозните лаборатории със съвременни уреди и апарати и използването на подходящи методи за обследване ще разшири и обогати първичната информация и научния подход при съставянето на прогнозите. Точното определяне на моментите за пръскане с фунгициди дава възможност за по-ефективно приложение на химиотерапевтичните средства за по-рационална растителна защита.

Вижте още: