Маната по зелето е най-често срещаното заболяване в страните с по-хладен климат. В по-топлите страни, каквато е нашата, по-силни повреди болестта причинява напролет по разсадите за ранното производство, както и през есента по късното производство на зеле. Твърде опасна е маната за семенните посеви.
В разсадните лехи заболяването се характеризира с появата на хлътнали петна по листата на младите растения. От долната страна петната се покриват с белезникав до пепелявосив налеп, който съдържа голямо количество спори. Постепенно налепът изчезва, а петната прегарят придобивайки кафяв цвят. Когато нападението е по-силно, заразените в тази фаза растения загиват.
При възрастните растения първите признаци на мана се наблюдават през есенните месеци. По външните листа на зелките се образуват множество пепелявосиви петна, които често се сливат помежду си. Постепенно инфекцията прониква и в по-дълбоко разположените листа. Зелките не могат да се съхраняват, защото изгниват бързо.
Кой е причинителят на маната по зелето и как протича неговото развитие?
Маната по зелето се причинява от патогенната гъба Peronospora parasitica. През зимния период патогенът се запазва под формата на трайни спори (ооспори), намиращи се в растителните остатъци и семената. Много добре презимува и в зелките от семепроизводствените посеви. Напролет те са първите източници на инфекция, която заразява семенниците и намиращите се по тях шушулки.
Характерно е, че причинителят на маната по зелето презимува и в лехите за производство на разсад. Спорите на патогена прорастват в капките вода, намиращи се по листата на растенията. Прорастващите от тях кълнове проникват направо през обвивката на листата (кутикулата). Прониквайки в междуклетъчните пространства, причинителят на маната изсмуква хранителните вещества, в резултат на което се образуват описаните повреди.
Съществуват известни различия в устойчивостта на отделните сортове зеле спрямо маната. Общо взето, по-висока устойчивост притежават сортовете с оцветени листа.
Какво трябва да се направи за борба с маната по зелето?
За ограничаване на маната по зелето трябва да се събират и унищожават на болните растителни остатъци след прибиране на реколтата. Необходимо е да се използват здрави семенни растения или да се обеззаразяват семената с топла вода при 50°С за 20 мин. при главестото и 18 мин. при цветното зеле. На термично обеззаразяване подлежат само едногодишни семена, с висока жизненост и с висока кълняема енергия. При поява на мана както по разсада, така и в полски условия се провеждат третирания с препаратите: Алиет флаш - 0,3%, Верита ВГ - 0,15%, Корсейт Р ДФ - 0,25%, Куадрис 25 СК - 0,075%, Ридомил Голд МЦ 68 ВП - 0,25%, Превикур 607 СЛ - 0,25% и други фунгициди. Към всички работни разтвори задължително се прибавя прилепител. При семепроизводните посеви първото пръскане на зелето се извършва рано напролет, преди да се образуват цветоносните стъбла, като третирането се повтаря след около две седмици. За да се избегне придобиването на резистентност, един препарат може да се приложи най-много два пъти през вегетационния сезон.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ендивия - растение на прохладния климат
Аспержите - нетрадиционен, многогодишен зеленчук
Манголд се отглежда чрез директна сеитба на семената
;void(0);){kind=link}