Едва ли има друго заболяване по растенията, което да е така разпространено в света, както картофената мана. Това е една от най-силно вредоносните болести по растенията, която се среща по всяко време на годината както по доматите, отглеждани в оранжерии, така и при късно полско производство на доматите. Същата болест може да заразява и картофите.
Причинителят на картофената мана по доматите (гъбата Phytophthora infestans) напада всички надземни, части на доматовите растения. Първите признаци по листата се появяват по най-долните листа, лежащи или допиращи се до почвената повърхност, под формата на воднисти, разрастващи се петна, които обикновено са съсредоточени по периферията и във връхната част по протежение на централния нерв. Тъканите на нападнатите части първоначално завяхват, без да променят цвета си. Когато относителната влажност на въздуха е висока, по долната страна на нападнатите части се образува светъл спорообразуващ гъбен налеп. За 2-3 дни засегнатите части на листата загиват и придобиват тъмнокафяв цвят. Когато, нападението е по-силно, растенията изглеждат като опърлени.
Причинителят на картофената мана напада още листните и цветните дръжки, но най-опасни са нападенията по стъблата на растенията. Това се отнася най-вече за доматите, отглеждани в оранжерии. По тях се появяват сухи кафяви петна, които се разрастват бързо и като пръстен обхващат нападнатото стъбло. В резултат на това всички части на растенията, намиращи се над нападнатата част, загиват.
Картофената мана по доматите напада само зелените плодове. По тях се появяват големи, грапави, кафяви, твърди и сухи петна. По-късно нападнатите плодове изгниват.
За условията на нашата страна патогенът се съхранява в клубените на картофите в хранилищата. Освен това патогенът може да се запази и в клубените, които са останали на полето след прибирането на реколтата.
Причинителят на картофената мана може да се запази още в растителните остатъци от късни домати, особено когато те не са в състояние да изгният нацяло, независимо дали са отгледани на открито или в полиетиленовите оранжерии. През неблагоприятния зимен период причинителят може да се запази и по растенията, отглеждани в стоманено-стъклените оранжерии.
Интензивно спорообразуване и възможности за заразяване се създават при относителна влажност на въздуха около 90%, задържане на свободни водни капки в продължение на 1-2 часа и при температура 12-15°С. За понататъшното развитие на патогена е необходима по-висока температура - 20-22°С. При температура над 26°С и засушаване развитието на картофената мана се преустановява.
При условията на нашата страна масовото развитие на картофената мана има цикличен характер. Заболяването се развива по-силно в по-хладни и дъждовни години.
Разсадът за доматите ранно полско производство трябва да се отглежда в специализирани отделения на оранжериите, а не едновременно с растенията, имащи производствено направление. Култивационните съоръжения трябва да се проветряват редовно, за да не се допуска оросяване на растенията. В отопляемите култивационни съоръжения това може да се постигне чрез повишаване на температурата. В този случай да се изхожда от правилото: там, където по растенията няма капки вода, там няма условия за развитие на картофената мана. Това правило се отнася и за растенията след разсаждането и до края на вегетацията.
Успоредно с мерките за коригиране на микроклимата е култивационните съоръжения е необходимо доматеният разсад да се пръска профилактично през седем дни с контактни препарати: бордолезов разтвор - 1%, Шампион ВП - 0,15%, Фунгуран ОН 50 ВП - 0,15%, Дитан М-45 - 0,2%, Дитан ДГ - 0,2%, Санкоцеб 80 ВП - 0,3% и др. След появата на първите признаци на болестта по листата при възможност трябва да се повиши температурата и да се прилагат системно действащи препарати с лечебен ефект: Верита ВГ - 0,15%, Икуейшън про - 0,04%, Корсейт М ДФ - 0,25%, Корсейт Р ВП - 0,25%, Полирам ДФ - 0,2%, Превикур 607 СА - 0,25%, Ридомил голд МЦ 68 ВГ - 0,25% и др. Пръскането на доматите на полето започват след появата на болестта върху картофите, където тя се развива по-рано. Преди появата на първите признаци на мана по доматите се извършват профилактични третирания, а след появата на болестта и благоприятни условия за развитието й се прилагат системно действащите препарати с лечебен ефект, които бяха посочени при пръскане на разсада. Задължително трябва да се напръсква долната повърхност на листата на доматите. Влажностният режим може да се регулира чрез почистване на долните листа на растенията, борба с плевелите и чрез заравяне на поливните бразди. При силно нападение преди пръскане на доматите трябва да се извърши почистване на нападнатите растителни части за намаляване на съществуващата зараза.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Краставиците цъфтят, но не връзват
Магнезиевото гладуване при доматите е широко разпространено в оранжериите
;void(0);){kind=link}