Калифорнийска щитоносна въшка - най-опасна от всички щитоносни въшки

Калифорнийската щитоносна въшка (Quadraspidiotus perniciosus) e външнокарантенен неприятел и е разпространен само в някои райони на България. Калифорнийската щитоносна въшка е разпространена в Америка, Австралия, Азия, Африка, а от страните на Европа в Унгария, Австрия, Германия, Франция, Италия, Сърбия, Испания, Португалия, Румъния. Тя е типичен многояден вид. Установено е да вреди на повече от 260 хранителни растения. Най-често се среща по бялото и черното френско грозде, ябълката, крушата, японската дюля, глога, прасковата, сливата, черешата, ясена, акацията, тополата, върбата и др. и по-рядко по кайсията, ореха, бадема, лозата, хризантемата и др.

Тялото на женските индивиди е много дребно (около 1.5 мм), кръгло сплеснато с лимоновожълт цвят. Щитчето й е кръгло, слабо издуто в средата, със сиво-черен цвят и с диаметър около 2-3 мм; в средата на щитчето се очертава жълто-кестенява точка. Щитчето на мъжките индивиди е продълговато, дълго около 1 мм и широко около 0.6 мм, с цвят като щитчето на женските индивиди.

Въшката презимува като ларва предимно от първа и рядко от втора възраст. Калифорнийската щитоносна въшка развива три поколения годишно, които се застъпват. Една женска ражда средно от 80 до 90 ларви. Излюпилите се ларви се движат известно време по стъблото, докато намерят подходящо място за хранене - основно по клонките, клоните и по плодовете. След прикрепването им на постоянно място краката им закърняват. Ларвата се развива за около 30 дни, като през това време се съблича два пъти и образува и надебелява щитчето на въшката. Напълно развилите се ларви, преминали три възрасти, какавидират и дават мъжките индивиди, а превръщащите се в женски индивиди не какавидират.

Характерни признаци, по които се открива присъствието на калифорнийска щитоносна въшка, са образуваните около щитчето на ларвите, респ. възрастните въшки, червено-виолетови кръгчета върху клонките или плодовете, върху които се хранят. Вследствие на смученето на сок от младите клонки и клоните под кората (при обелването й) се забелязват виолетово-червени продълговати петна във флоемната тъкан. При масово намножаване на въшката по кората на нападнатите дървета се образува непрекъсната кора от щитчета. Такова масово намножаване може да доведе до загиване на младите овощни дървета, а при възрастните дървета отначало може да загинат отделни клони, а по-късно и целите дървета. По плодовете въшките се струпват най-често в ямичката на дръжката и на цветното дънце. Когато нападението е силно, въшките може да се видят по цялата повърхност на плода, вследствие на което плодът придобива пъстро червено-виолетово напетняване. Такива плодове имат ниска търговска стойност.

Борба с калифорнийската щитоносна въшка

Срещу калифорнийската щитоносна въшка трябва да се провеждат редовни карантинни мероприятия, за да се предотвратява разрастването на ареала на разпространението й. Основно мероприятие срещу нея трябва да бъде обеззаразяването на посадъчния материал след изваждането му.

През невегетационния период може да се извърши зимно пръскане с минерални масла: Паразомер - 2% и др. Минералните масла запушват дихателните отвори на щитоносните въшки и затова овощните дърветата трябва да се напръскат много добре, за да се облеят всички въшки по клоните и стволовете.

През вегетационния период, първото пръскане може да се проведе, в масовия летеж на мъжките, имащо за цел да намали плътността на популацията.

Следващите пръскания се насрочват при разпълзяване на новородените ларви, при ПИВ 0,5 бр. на 100 см клонка или 2-3% нападнати плодове. Може да се използват контактни инсектициди от всички групи - органофосфорни, карбаматни, пиретроиди и др. Регистрирани препарати за борба с калифорнийската щитоносна въшка са: Актелик 50 ЕК - 0.15%, БИ-58 - 0.2%, Дурсбан 4 ЕК - 0.15%, Нуреле Дурсбан - 0.05%, Пиринекс 48 ЕК - 0.15%, Терагард плюс - 0.05%, Циперфос 530 ЕК - 0.05% и др.

За биологична борба срещу калифорнийската щитоносна въшка се използват паразитите й Prospaltella perniciosi, Aphytis proclia, Aphytis mitilospidis и др., които се разселват в нападнатите картотекирани площи в рамките на интегрираната растителна защита.

ВИЖТЕ ОЩЕ: