Къдравост по прасковата Къдравостта по прасковата е най-вредоносната болест по прасковата. Освен прасковата, патогенът е в състояние да заразява нектарината и кайсията. Засяга почти изключително листата, които се заразяват още при развитието си от пъпките. Заразените листа са силно накъдрени вследствие на образуваните по тях мехурести издутини, които понякога покриват целия лист. Тъканта на тези издутини е силно надебелена и чуплива. Отгоре те са обагрени жълтеникаво или червеникаво. По-късно горната, а понякога и долната повърхност на издутините се покрива с белезникав налеп. Повредените листа не могат да изхранят плода, а по-късно некротират и опадат. След окапването на болните листа дървото образува нови, които остават здрави, но това ги изтощава силно, предразполага към измръзване през зимата и се отразява върху залагането на плодните пъпки.

Понякога паразитът напада и летораслите, които надебеляват и силно се изкривяват. Цветовете и плодовете се заразяват извънредно рядко.

Причинител на болестта къдравост по прасковата е гъбата Taphrina deformans, която паразитира по листата. Гъбата презимува между люспите на пъпките или по кората на нападнатите леторасти. Тя развива един жизнен цикъл през сезона и заразява само от зимуваща инфекция. Заразяването се улеснява от влажното и дъждовно време. Ето защо болестта се развива масово при дъждовна и студена пролет - при сравнително ниски температури (10°С). Със застаряване на листните тъкани и с повишаване на температурата над 26°С възможностите за заразяване се ограничават, поради което болестта се развива силно само рано напролет.

Силно чувствителни към къдравост по прасковата са сортовете Елберта, Хале, Миньон, Майски цвят, Файет, Арм голд, Бейби голд, Юлска едра, Диксиред, Лейт Легран, Рио-Озо-Джем и др., докато Редхейвън, Рубиред и Ран Александър са значително по-устойчиви.

Борба с къдравост по прасковата

Сигурно средство за прекъсване развитието на болестта е зимното пръскане на прасковите - наесен по време на листопада и напролет преди набъбване на пъпките.

През есента за пръскане на прасковите се използва най-често 2% бордолезов разтвор или един от следните препарати: Дитан ДГ - 0,3%, Дитан М 45 - 0,3%, Тирам 80 ВГ - 0,3%, Фунгуран ОН 50 ВП - 0,15% и др.

През пролетта, до набъбване на пъпките, се провежда още едно пръскане на прасковите с един от посочените препарати, а при развитие на листата с големина на миши уши се пръска със Скор 250 СК - 0,02%.

Пръскането на дърветата трябва да бъде обилно, за да се намокрят добре всички пъпки, по които зимува заразата. Нападнатите от болестта клонки трябва да се изрязват и изгарят.