Фунгицидите предпазват растенията от инфекции на фитопатогени

Фунгицидите са химични средства (органични и неорганични), които имат свойството да предпазват растенията от инфекции на фитопатогени и в определени граници да убиват или да задържат развитието на патогенните организми.

При провеждане на борбата с болестите е необходимо фунгицидите да попаднат върху растенията (листа, стъбла, клони), където проявяват своето защитно или лечебно действие. Според механизма на действието си фунгицидите се разделят на три групи контактни, проникващи и системни.

Контактните фунгицидни средства не проникват и не се придвижват в растителните тъкани. Фунгицидите от тази група действат фунгитоксично (когато убиват вегетативните и репродуктивните органи на патогена) или фунгистатично (когато потискат за определен срок от време тяхното развитие и не им позволяват да се развият и да проникнат в растителните тъкани в най-благоприятното за инфекция време).

По характера на действието си фунгицидите от тази група са предпазни. Действието им е локално и се проявява само в мястото, където е попаднал препаратът. Ефектът на контактните фунгициди се определя от концентрацията на активното вещество и от влиянието на средата (температура, влажност на въздуха, слънчево греене и др.). Приложението на тези средства изисква по-голямо количество работен разтвор, за да може по-добре да се облее повърхността на обекта. След като патогенният организъм е навлязъл в растителните тъкани, третирането с контактни фунгициди е безрезултатно.

Проникващите фунгициди имат свойството да навлизат в растителните тъкани и в тъканите на патогена. В растенията проявяват локален ефект и не се пренасят в други растителни тъкани. Действието им е предпазно (ако са нанесени, преди да е попаднал патогенът), поради това че част от препарата се запазва по повърхността, и лекуващо (убиват локално патогена, който е проникнал в растителните тъкани). Влиянието на тези фунгициди върху патогените и растителните организми е малко по-дълго, като по този начин се удължава и защитният им ефект. Имат по-слаб хемотерапевтичен ефект от системните фунгициди.

Системните фунгициди имат способността да проникват в растителните тъкани и да се разнасят по възходящ и низходящ път, чрез ксилема и флоема. Разнасянето на някои от химичните средства може да стане по осмотичен път и в междуклетъчните пространства. Системните препарати проникват бързо в растителните клетки и не се измиват от валежите. Действието на системните препарати е много разнообразно и специфично. Терапевтичното действие на тези фунгициди е най-силно, когато се приложат веднага след инфекцията от патогена. Характерно за тях е, че въздействат само на патогена, не повреждат самите растения, но и не възстановяват вече загиналите или деформирани тъкани.

Вижте още: