Формиране и узряване на зърното

Формирането на зърното започва след оплождането и продължава обикновено 10-15 дни. През това време то се разраства и постепенно изпълва пространството между цветните плеви. Скоро след оплождането в яйцеклетката започва процес на интензивно делене. Формирането на зародиша преминава няколко етапа, през които последователно се диференцират и развиват органите на бъдещото растение: зародишната пъпка, обвита с колеоптила, зародишните корени, щитчето и др. Формирането на ендосперма също преминава през различни етапи. След 7-8 дни в едрите му тънкостенни клетки започват да се отлагат върна от т.нар. пластидна скорбяла за разлика от хондриозомната, която запълва пространствата между пластидите - това става главно през млечната зрелост на зърното. По-късно протоплазмата на клетките, в които се отлагат скорбелни зърна, се разрушава и те умират. Алейроновият слой започва да се обособява около една седмица след оплождането, като впоследствие клетките му се увеличават, а стените им се удебеляват.

Докато зърното нараства, то е зеленикаво поради наличието на хлорофилни зърна, намиращи се в напречния слой на плодната обвивка. При размачкване между пръстите от него се отделя зеленикава течност. Към края на периода, когато са напълно оформени отделните части на зърното и то е нараснало и изпълнило пространството между цветните плеви, посевът започва да променя цвета си, тъй като долните листа на стъблата засъхват. След формирането му (обикновено в продължение на 15-20 дни) в зърното става интензивно отлагане на запасни хранителни вещества, съдържанието на водата намалява и то постепенно узрява.

Периодът на узряването е прието да се разделя на три фази: млечна, восъчна и пълна зрелост. Освен това, за да стане годно за поникване, зърното трябва да премине през период на покой, или следжътвено дозряване, след което достига физиологичната, или кълняемата зрелост.

Млечната зрелост обикновено настъпва през третата десетдневка след цъфтежа и продължава най-често 10-15 дни. Зърното в началото е едро, зеленикаво, изпълнило изцяло пространството между цветните плеви, обемът му е увеличен от съдържащото се все още голямо количество вода.

През млечната зрелост в него се отлагат интензивно запасни хранителни вещества, а количеството на водата постепенно намалява. Особено характерно е, че при смачкване между пръстите изпуска течност, подобна на мляко, която в началото е по-рядка, а след това се сгъстява и в зърното започват да се образуват твърди ядра. При спадане на съдържанието на водата под 35-40% консистенцията на зърното става восъчно-тестообразна.

Посевът през тази фаза започва постепенно да пожълтява. Долните листа на растенията са вече засъхнали, средните нажълтяват, а горните са още зеленикави. Връхните междувъзлия, класът и плевите са все още зелени. Асимилатите заедно с подвижните форми на хранителните вещества от засъхващите листа и стъблото се придвижват към зърното. Към края на тази фаза в него е отложено над 75% от сухото вещество на узрялото зърно.

Восъчната зрелост на пшеницата при нашите условия обикновено продължава около една седмица. Зърното придобива характерната за сорта окраска, като се стисне между пръстите, то е втвърдено, има восъчна консистенция. драска се лесно с нокът и при счупване се разделя надлъжно на две половини. Съдържанието на водата продължава бързо да намалява. Плевите са още зеленикави и обхващат здраво зърното, затова то не се рони. Връзката му с растението в края на периода се прекратява и в него повече не се отлагат хранителни вещества.

Пшениченият посев изцяло пожълтява, асимилацията и придвижването на хранителните вещества постепенно се преустановяват. Стъблата обаче все още са жилави, тъй като не са напълно изсъхнали. При нормални условия посевът преминава от восъчна към пълна зрелост в продължение на няколко дни.

Пълната зрелост се отличава с това, че зърното е напълно затвърдяло, количеството на водата в него намалява до 12-14%. При стискане между пръстите не се разделя надлъжно на две половини, а при употреба на по-големи усилия се счупва напречно на дължината си. Посевът придобива по-тъмножълт цвят, стъблата са напълно изсъхнали и се чупят лесно.

Скоростта на узряването на пшеницата и времето за преминаване на отделните фази зависят от сортовите особености и външните условия. От външните условия особено влияние оказват температурата и влагата. При по-ниски температури и висока влажност узряването се забавя и обратно. Особено неблагоприятно влияят сухите и горещи ветрове, наречени чалгъни, които не дават възможност да се извърши нормално наливане на зърното и водят до преждевременното му узряване и спарушване.

Вижте още: