Болестта Еска (бяло дървесинно гниене) по лозата се причинява от гъби от род - Phaeoacremonium и главно от видовете Phaeomoniella chlamydospora и Phaeoacremonium aleophilum. Тя е разпространена във всички лозарски райони на страната, но е малко позната от лозари и специалисти. Често признаците по листата се смесват с признаци за неинфекциозни болести - недостиг на микроелементи.
Съществуват две форми на болестта; бавна форма и внезапна акутна форма (апоплексия). При бавната форма листата се оцветяват жълтеникаво от периферията към средата при сортове със зелена и жълтозелена кожица на зърното и червеникаво при сортове с червена и синкавочервена кожица на зърното. Така оцветените тъкани некротират, а листата окапват преждевременно, като оголват летораслите още през края на юли и началото на август. Проявите на болестта започват от основните листа на летораслите. Понякога някои лози не показват признаците на болестта, независимо че са заразени с нея, налице е така наречената латентна инфекция.
Внезапната форма се проявява, когато след продължително засушаване завалят силни дъждове. Тогава лози с нормална вегетация до този период внезапно изсъхват частично или напълно. Заразените части са с кафявосивкав цвят, листата окапват само за няколко дни, а дървесината се напуква надлъжно и едностранно. Растенията, при които се проявява тази форма, не винаги притежават признаци на бавната форма. Възможно е едното или двете рамена на лозата да са обхванати от апоплексия, а лакомците, поникващи от основата на стеблото, да са напълно здрави и да се използват по-късно за възстановяване на лозата. При напречен разрез на заразена дървесина ясно се вижда дифузна некроза, включваща отвън навътре тъмнокафяви (понякога бледорозови) тъкани с твърда и сбита консистенция, тънка, твърда, почти черна линия и жълти шуплести тъкани с ронлива консистенция, подобни на прахан.
При бавната форма по зърната понякога се появяват малки кафяво-виолетови петна, а гроздовете завяхват и засъхват.
Борба с болестта Еска по лозата
Борбата с болестта Еска е профилактична и агротехническа. При производството на посадъчен материал следва да се вземат калеми само от напълно здрави лози. През вегетацията лозичките в лозовото вкоренилище трябва да се тестират двукратно и всички, с признаци на болестта, да се изгарят. Промишлените лозови насаждения следва да се обследват през август и лозите с признаци на болестта да се маркират. Рано през пролетта, загиналите лози се изкореняват и изгарят. Нападнати плодни пръчки, плодни звена или стъбла се изрязват и изгарят, а от прокаралите от основата на лозата леторасли се формира ново стебло. При възможност да се изрязват и унищожават нападнатите части на лозата още през лятото и есента. През пролетта се прави резитба първо на напълно здравите лози. Инструментите за резитба се обеззаразяват с 5% разтвор на син камък или с други обеззаразители.
;void(0);){kind=link}