Какво представлява брашнестата мана по тиквовите култури?
Брашнестата мана е широко разпространено заболяване в нашата страна. Въпреки че всички тиквени култури са чувствителни към болестта, брашнестата мана е най-вредоносна за краставиците и пъпешите и по-малко за дините, тиквите и тиквичките. Среща се както на открито, така и в култивационните съоръжения.
Признаците на брашнестата мана са познати почти на всички градинари. По горната страна на листата се появяват петна, покрити с бял налеп. Постепенно нетната нарастват, сливат се и листата започват да изглеждат като посипани с брашно, след което изсъхват.
Описаните петна се появяват и по стъблата на растенията, но поради това че са по-повърхностни, не могат да причинят загиване на растенията. Независимо от това в резултат на силното намаляване на асимилационната повърхност плодовете на болните растения са недохранени, изкривени, а добивите - ниски.
Развитието на болестта брашнестата мана се влияе силно от възрастта на растението, неговото физиологично състояние и от външните условия. Младите листа са устойчиви и не се нападат. Признаците се появяват повече върху интензивно развиващите се растения. Умерената температура и ниската интензивност на светлината провокират развитието на патологичния процес.
Кой е причинителят на брашнестата мана по тиквовите култури и какви са изискванията за неговото развитие?
Брашнестата мана се причинява от две различни гъби, наречени Erysiphe cichoracearum и Sphaerotheca fuliginae. Счита се, че у нас преобладава вторият вид, особено при отглеждане в култивационни съоръжения. За тях е характерно, че не могат да се развиват извън растителния организъм.
В условията на нашата страна гъбите презимуват като спори по растителните остатъци и по конструкциите на култивационните съоръжения. През следващия вегетационен период спорите, които излизат от култивационните съоръжения, се разнасят на големи разстояния и попадат върху нови растения. Известно е, че при нашите условия брашнестата мана се развива в горещите летни месеци. Изпарявайки усилено вода (за охлаждане), по повърхността на листата се създава малък по размери, но все пак достатъчен за микроскопичните спори слой с висока относителна влажност на въздуха, при което те покълнват. Същевременно листата на растенията, губещи големи количества вода, леко завяхват (губят тургора), при което се намалява съпротивителната сила на повърхностния им слой (кутикулата). При тези условия прорастващите от спорите кълнове могат да извършат заразявания.
През есента спорите на причинителите проникват в култивационните съоръжения и заразяват намиращите се в тях растения. По този начин се затваря годишният цикъл на развитие на гъбите.
Могат ли да се опазят растенията от брашнеста мана?
В развитието на брашнестите мани по тиквовите култури съществува една особеност, която трябва да се знае. Тя се състои в следното. По листата на растенията може да са попаднали много спори, но ако тези листа са в тургорно състояние, заразяване не може да се извърши, тъй като кълновете на спорите не могат да проникнат през кутикулата им. Като се знае това, в условията на култивационните съоръжения сравнително лесно може да се ограничи степента на заболяването като се поддържа висока атмосферна влажност и да провеждат задължителните освежаващи поливки и оросявания на растенията през летните месеци. Спорите на гъбите се отмиват лесно от падащите дъждове, в резултат на което и заразяванията са по-малко. В този смисъл през летните месеци в посевите на открито предимно надвечер растенията може да се пръскат с вода с фини разпръсквачи и малки поливни норми.
Независимо от казаното дотук основен метод за борба с брашнеста мана си остава химичният. При откриване на първите петна да се пръска с някои от посочените препарати: Байфидан 250 ЕК - 0,02%, Вектра 10 СК - 0,03 %, Куадрис 25 СК - 0,075%, Топаз 100 ЕК - 0,03%, Топсин М 70 ВП - 0.05%, Фоликур 250 ЕК - 0,05%, Шавит 25 ЕК - 0,02% и други. При необходимост пръскането да се повтори неколкократно.
