По някога сеченето унищожава по-голямата част или целия разсад. Тогава се налага презасяване, а така се оскъпява производството.

Болестта се проявява силно при следните условия:

  • по-гъста и дълбока сеитба;
  • използването на стари семена;
  • изобилните поливки;
  • засенчването;
  • недостатъчното проветряване.

Причинителите на сеченето са различни почвообитаващи гъби. Причинява се от гъби от родовете Fusarium, Botrytys, Pythium, Rhizoctonia и др. Те се развиват добре в богатите с органични вещества почви.

Сеченето на протича от засяването на семената до разсаждането на готовия разсад. Развива се по няколко начина в зависимост от причинителя, условията на отглеждане и фазата на развитие на растенията. Една част от растенията изгниват. Друга част поникват, но техните кълнове умират. В резултат на това се получава по-разреден посев.

Типичната форма на сеченето се проявява след поникването. В основата на растението, под повърхността на почвата се появява воднисто петно. То се разраства на дължина и ширина, докато обхване изцяло младото стъбло. Едновременно с това се наблюдава омекване, изтъняване и покафеняване на тъканите на мястото на нападението. Повреденото стъбло не може да издържа тежестта на надземната част и растението се съсича.

При влажно време болните растения загниват. При сухо време загнилите тъкани изглеждат кафяви до тъмнокафяви, а падналите растения увяхват и изсъхват. Загниването на корените се наблюдава от поникването на семената до изваждането на разсада. Понякога повредите от сеченето се проявяват дори и по-късно в зеленчуковата градината. Понякога външно не се наблюдават прояви на болестта и поникналите растения изглеждат нормално. Когато заболяването обхване голяма част от кореновата система, тогава развитието на растенията отслабва изведнъж и те внезапно увяхват. След отскубването на болните растения се вижда, че значителна част или всички корени са кафяви, тъмнокафяви до черни.

ПРОФИЛАКТИКА:

  • за сеитба да се използват семена с висока кълняема енергия;
  • да се поддържа оптимална температура и влажност на въздуха;
  • благоприятен светлинен режим за развитието на растенията;
  • да не се допуска високо азотно торене и преовлажняване на почвата;
  • обеззаразяване на почвата и оборския тор;
  • редовно проветряване;
  • използване на обеззаразени семена.

Причинителите на болестта са от различни видове гъби. За провеждането на ефикасна химическа борба е важно да се определи точният патоген. При невъзможност за това се извършва комбинираното третиране с: