Борба с късните пролетни мразове и слани в овощните градини

Овощните растения са най-чувствителни на ниски температури през пролетта в началото на вегетацията си, като най-голяма е чувствителността на цветовете и особено на младите завръзи. Цветовете започват да се повреждат при температура около -1.7°С или -2°С, а младите завръзи дори около -1°С. На повреди от късни пролетни мразове и слани са изложени най-често раноцъфтящите овощни видове бадем, кайсия, праскова, череша, но има години, когато късните пролетни студове и слани унищожават реколтата и при другите овощни видове.

Късните пролетни мразове и слани, както е известно, се появяват в резултат на силно охлаждане вследствие на лъчеизпускане от земята през тихите и ясни нощи или пък се дължат на приток на хладни въздушни вълни от северните области.

За да се избегне измръзването на цветовете и завръзите от късните пролетни мразове и слани, прибягва се най-често до задимяване.

Задимяването е най-старата, най-евтина и най-популярна мярка за предпазване на реколтата от късните пролетни мразове и слани. Предварително в насаждението трябва да се приготвят купчини влажна слама, листа, развалено сено, постеля на добитъка и други подобни материали. В основата на купчината се поставя малко сух материал, за да започне горенето. Най-често купчините се правят около 1 до 1.5 м широки и 1 м високи. Такива купчини на декар трябва да има от 10 до 20.

Задимяването е средство против мразовете вследствие на лъчеизпускане през тихи и ясни нощи, тъй като образуваната покривка от влажен пушек пречи на бързото. Задимяването не помага против притока на студени въздушни маси. Необходимо е да се изтъкне също, че зазимяването се е оказало ефикасно, когато температурата на въздуха през време на застудяването не се е понижила под -2° С за цветовете или под -1°С за младите завръзи. Купчините трябва да се запалват, когато температурата се понижи до 2°С над нулата. Задимяването трябва да продължи до един час след изгрев слънце. Задимяването има най-добър успех, когато се прилага върху обширна площ. Запалената мокра слама и други подобни материали дават изобилен пушек, който се разстила на дебел слой и пречи на лъчеизпускането и охлаждането; освен това самото горене повишава малко температурата.

Другите начини за борба с късните пролетни мразове и борба със слани, са затопляне на въздуха със специални отоплители, вентилатори или създаване на изкуствена мъгла чрез различни химични вещества.

Целесъобразно е овощните видове и сортове да се засаждат така, че най-чувствителните и по-рано цъфтящите, като орехи, кайсии, праскови, да се засаждат в по-високата част на насаждението, а по-устойчивите и по-късно цъфтящите, като дюли, ябълки и сливи, да се засаждат в по-ниската му част.

За места, където късните пролетни мразове и слани са често явление, трябва да се засаждат късноцъфтящи овощни видове и сортове.

ВИЖТЕ ОЩЕ: