Къртиците предизвикват замърсяване на тревния силаж с всички негативни последици. Така по-високо ниво на съдържанието на пясък води до намаляването на енергийната концентрация. Освен това в замърсения фураж попадат много повече вредители по силажа като т.н. клостридии/грампозитивни, задължително аеробни, спори, които произвеждат бактерии от семейството на Clostrdiaceae. Някои от тях са причинители на болести като ботулизъм, тетанус, тежки инфекции на рани, некротозиращ хепатит при преживните и при конете и др. в силажа, които там между другото предизвикват и засилена масно-киселинна ферментация.



 



Върху разрохканите тревни „рани” възникват нежелани почвени купчини, които са добър гостоприемник за нежелани видове. Затова е много важно да се валират върховете на тези купчинки. Това води обаче до смачкване на растенията и спира техния растеж. А влаченето и „разчесването” води до опасност купчинките да бъдат само разбити, а почвата да се размаже по растенията.



 



Пресните къртичини не са особено проблематични, защото разрохканата почва се разпръсква лесно. С преминаването на гумите на тракторите къртичините се смачкват, без да се стигне до размазване по растенията. Прави впечатление, че къртицата, която се изхранва главно с дъждовни червеи, насекоми, ларви, земноводни, мишки и паяци рядко се среща върху пасища. Уплътнението на почвите от натиска на копитата на животните прави тежка задачата на къртицата по разравянето и пробиването им. Не трябва да унищожавате това защитено животно. Неговите естествени врагове са грабливите птици, лисиците, златките, язовците и високите води.Индиректно можете да му навредите, като отстраните основните източници за препитание-ларвите на различните червеи с помощта на калциев цианамид-съотношението е 300-400 кг/дка.



 



Къртиците са чувствителни на шумове и миризми, като един от най-старите методи да се прогонят е да се постави нафталин в комина на галерията. Друг начин е да се налее петрол, но се смята че това не е благоприятно за околната среда, освен това може да се навреди на популацията, а тези животни са защитен вид.



 



За да се създадат неприятни за къртиците звуци, се възможни два начина. Първият е да се закопае стъклен съд – каничка, бутилка, в близост до къртичината като отворът се остави на няколко милиметра над повърхността. Вятърът предизвиква свистене, което прогонва къртиците. На ветровите терени е възможно да се забие метална пръчка, на която се нанизва пластмасова водна бутилка, като ефектът е същият както при първия вариант.