Столбурът е най-опасното заболяване по патладжана. През години на масово разпространение то може да причини загуби до 70-80%. Появява се в средата на юли или в първите дни на август. Най-напред горните листа пожълтяват и се извиват, а същото се случва и с долните, Отдолу жилките им са виолетово-сини. Едновременно с това корените започват да гният от връхната част към стъблото. Растенията увяхват и изсъхват.
Дълго време столбурът се смяташе за вирусна болест. Причинител е микоплазмоподобен организъм. Преносител е цикадата Hyalesthes obsoletus. У нас тя лети в продължение на 60-80 дни през лятото, като най-голяма е плътността й през юли. Храни се с домати, пипер, патладжан, царевица, соя, слънчоглед, лобода и др. Зимува като ларва по корените на повитицата. През втората половина на юни възрастните излизат на повърхността, първоначално се настаняват по зимните си гостоприемници, а после се разселват по околните културни растения.
Повитицата обикновено е заразена от столбур. Достатъчно е цикадите да се хранят с нея само 15 минути и те вече са в състояние да заразят голям брой нови растения, тъй като са носители на инфекцията до края на живота си. След инкубационен период 1 месец се появяват първите признаци на болестта. Цикадата Hyalesthes obsoletus е разпространена предимно в Северна България, особено в източната и западната й част. Тя предпочита сухи и равни места без дървета. С увеличаване на надморската височина се среща по-рядко. В голяма плътност са намножава, когато предшестващата година е била гореща и суха.
Патладжанът са напада и от някои вируси, характерни за тютюна, пипера и доматите, но пораженията от тях са значително по-слаби. Креставичномозаичният вирус предизвиква по долните листа едри хлоротични петна с кафява периферия, а по горните - силна мозайка с накъдряне и издребняване. Понякога се наблюдава струпване по върховете на дребни деформирани листа, наподобяващи втрънчването на пипера. Люцерновата мозайка причинява жълти до бели петна по листата. При ранно заразяване вирусът потиска развитието на растенията и намалява плододаването. Патладжанът е чувствителен към вируса на увяхване на баклата, който е широко разпространен по пипера у нас. По долните листа се появяват некротични пръстеновидни петна, а младите имат мозаичен вид. Трите вируса се разпространяват от листните въшки и затова опазването на патладжана от тези болести е свързано с борбата срещу техните преносители.
Бронзовостта по патладжана се среща рядко. По листата се образуват едри жълтеникави петна с широк некротичен пръстен. Причинител е вирусът на доматената бронзовост. Той се пренася от тютюневия трипс, чиито възрастни са способни да заразяват до края на живота си. Борбата е насочена предимно срещу неприятеля.
Пъстрото вджуджаване по патладжана се характеризира с просветляване на нерватурата. Тъй като растежът спира, листата силно са накъдрят. По-късно те се покриват с хлоротични или жълтеникави ивици. Най-старите от тях изцяло пожълтяват, запазва се само зеленият цвят около нерватурата. Болестта поразява и плодовата. Те са дребни, силно деформирани с множество вдлъбнатини, които впоследствие се покриват с корковидна тъкан. Патладжанът се напада и от вируса на тютюневата мозайка. Някои сортове го носят в скрита (латентна) форма, докато други развиват системна некроза. При поява на последните две заболявания в нападнатите растения трябва незабавно де се унищожават.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Производство на червен пипер за мелене
Вторите култури - преценете добре състоянието на почвата
;void(0);){kind=link}