Плевелът Бабини зъби (Tribulus terrestris L.) произхожда от Средиземноморието. Днес е разпространен в целия свят от 35° южна до 47° северна ширина. У нас се развива в равнинните полски райони до 500 м надморска височина. Смята се, че името на рода произлиза от tribu - плача, което е свързано с бодливите плодове.

Стъблото е покрито с редки изправени власинки, високо до 80 см. Листата са сложни, чифтоперести, с 4 до 7 двойни листенца. Цветовете са единични, разположение пазвите на листата. Венчелистчетата са лимоченожълти. Плодът се разпада на 5 орехчета, всяко с по три големи шипа.

Растението е късен пролетен вид. Размножава се със семена. Пониква, цъфти и плододава от юни до юли. Едно растение образува от 50 до 100 и най-много 1200 плодчета. Расте на сухи, топли и добре осветени места. Среща се на всички типове почви, но предпочита по-леките песъчливи почви.

Бабини зъби заплевелява окопните култури, зеленчуковите градини, овощните и лозовите насаждения, старите люцернови посеви, тревните смески, оризовите посеви и запустелите места. Плевел е при много култури. Силен конкурент е на културните растения, тъй като извлича почвената влага от голяма дълбочина. Ето защо е много опасен при засушаване.

Плевелът предизвиква и нитратно отравяне. Шиповете на плодовете му нараняват краката, кожата, лигавицата на устата и глътката на животните. Наранените части загнояват и животните окуцяват. Възпалението може да премине към ставите и да предизвика гнойни артрити.

Видът силно влошава състоянието на ливадите и качеството на сеното. Рязко намалява и качеството на вълната.

Борба с плевела Бабини зъби

От агротехническите мероприятия особено значение има ранната дълбока оран. В окопните култури почвата трябва да се обработва, преди плевелът да е образувал семена. Видът е много подходящ за биологична борба.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Жълтият кантарион заплевелява най-много пасищата

Еспарзета - едно от най-ценните фуражни растения

Прибиране на люцерната