Отделните храни влияят различно върху хода на угояването на гъските, прираста, качеството и себестойността на продукцията. Така например ечемичената ярма прави месото по-бяло и по-фино, бялата царевица дава слабо оцветяване на месото, а жълтата придава по-добро оцветяване на месото и го обогатява на витамини. Овесената ярма прави месото по-твърдо, по-набито. Кюспетата се употребяват по-малко. Маковото кюспе е най-добро, понеже фиксира мазнините в мускулите. Маста, говеждата лой и олиото са подходящи храни за угояване, понеже са висококалорични и ускоряват процеса на угояването на гъските, като спестяват разхода на други храни за превръщането им в мазнини. Освен това благоприятстват за резорбирането на каротина, спомагат за усвояването на калция от организма, влияят благотворно върху здравето и увеличават устойчивостта на организма срещу болести. Мазнините задоволяват до известна степен нуждите на организма от витамин В и В₁ и изобщо спомагат за подобряване оползотворяването на храните от животински произход. За да се усвоят по-бързо при храносмилането, мазнините трябва да се разбиват в горещо мляко или вода, за да емулсират. Употребата на мазнините за угояване зависи от стойността им.

Рибено брашно може да се дава само в началото на угояването на гъските, и то ако е съвсем прясно. В противен случай влошава вкуса на месото и му придава неприятна миризма.

Дажбата трябва да бъде съставена така, че да осигурява правилно храносмилане и оползотворяване на хранителните вещества от организма. Организмът усвоява отделните хранителни вещества в известни количества и определени съотношения, като излишъците остават неизползвани и затрудняват храносмилането. Доказано е, че белтъчините не са необходими при угояването на възрастни гъски. Известно е, че е възможно образуването на мазнини от белтъчни вещества, но това е свързано с големи разходи и не може да се препоръча в никакъв случай.

Резултатът от угояването и качеството на угоените гъски се определят от месото, отслоените мазнини и черния дроб. Месото трябва да покрива гръдната кост на по-голяма ширина и дебелина, а тлъстините да са обхванали гърдите, корема и гърба.

Добре угоените гъски се познават по следните признаци: човката е силно избледняла, под крилата се образуват топчета от мазнини, птиците стават тромави и трудно подвижни, дишането им е затруднено, някои повръщат приетата храна, а понякога в изверженията им има цели царевични зърна. Черният дроб на угоената гъска е увеличен, твърд, тежък, слабо розов или кремавобял.

Преди клането угоените гъски трябва да бъдат подложени за 12-24 часа на предкланично гладуване, за да се отделят всички екскременти. За да стане това по-бързо, във водата трябва да се поставя до 2% готварска или глауберова сол. Ако гъските се заколят без подготовка, на другия ден мазнините позеленяват поради гниенето на белтъчините и образуването на серовъглерод.

Вижте още: