Целта на гушенето на гъските е да се получи уедрен черен дроб. Едновременно с това се получават и някои допълнителни продукти - гъша мас, тлъсто месо и пера.
На гушене се подлагат възрастни бракувани гъски и млади гъсета на 10-12-седмична възраст след предварителна подготовка. Предназначените гъски и гъсета за гушене трябва да са в много добро телесно и здравословно състояние, с минимална маса за възрастните гъски 4,5-4,8 кг, а за младите гъсета на 10-12-седмична възраст - 4,2 кг. Гъските от местните отродия от лек тип се поставят за гушене при минимална маса 3,5 кг.
При принудителното угояване на гъските за черен дроб се различават два периода - подготвителен и същински.
През подготвителния период гъските се подлагат на направлявано хранене на самоклъв със смеска от 50% царевично зърно, 20% едро смляна царевица и 30% протеинова смеска (от соев шрот и трупно брашно). От тази смеска се дава възможност да приемат до 300-400 г. Едновременно с това гъските се изкарват редовно на паша, а при липса на подходящо пасище се подхранват няколко пъти дневно с неголеми количества зелени фуражи (зелена трева, люцерна, царевица и др.).
Задачата през подготвителния период е да се подобри телесното състояние на гъските, да се разшири и укрепи храносмилателната им система, най-вече хранопроводът.
Преди започване на същинското гушене е необходимо да се извърши комплексна подготовка на царевицата за гушене. Царевицата трябва да е от минала реколта, правилно съхранена, суха, чиста, без наличие на примеси и най-добре с бяло зърно, от което се получава най- доброкачествен черен дроб. Бялата царевица дава светъл, а жълтата - златист оттенък на дроба. Еднократно се подготвя по около 80 кг за 100 гъски, или количество, което да е достатъчно за 2-3 гушения. Това количество царевица се поставя в съд (казан), залива се с гореща вода и се оставя да ври около 5 мин. След това, докато царевицата е още топла, се прибавят 0,5-1% готварска сол и 0,5-2% отпадъчна растителна или животинска мазнина (свинска или гъша мас, олио, маргарин). Съдът се затваря и се оставя затворен до пълното му охлаждане, след което царевицата е готова за гушене. Добре е, преди да започне гушенето на гъските, към царевицата да се добави и смес от витамини (А, D3, B4 и С).
Гушенето се провежда обикновено под навеси или в затворени помещения. Гъските се поставят в клетки или в боксове по 5-6 птици на 1 м2.
През първите три дни гъските се гушат 2 пъти на ден, а от четвъртия - 3 пъти, като сутрин или вечер се провежда второ, допълнително гушене 30 мин след първото.
През втората седмица и през първата половина на третата се прилага четирикратно гушене (плюс две допълнителни гушения сутрин и вечер). През последната седмица не се прилага второ допълнително гушене.
Гушенето трябва да започва сутрин в 3-4 часа и да завършва вечер в 22 часа. То трябва да се извършва по график, който задължително се спазва. Интервалите между отделните часове на гушене по възможност трябва да са еднакви. По този начин храносмилателният канал се поддържа винаги пълен, птиците са сити, което е предпоставка за уголемяване на дроба и скъсяване срока на принудителното угояване.
Практически гушенето се извършва по следния начин. Омекналото зърно се вкарва в хранопровода с предварително добре намазана с мазнина сонда (тръбичка), през която преминава спирала, задвижвана с електромотор. С помощта на дясната ръка, която се поставя на шията в областта на хранопровода, чрез опипване и бързи движения се подпомага придвижването на царевицата в хранопровода и се подготвя свободно място за приемане на нови порции. Не трябва да се допуска много плътно притъпкване на царевицата в хранопровода, защото може да се разкъса.
Гушенето се прекъсва, когато царевицата в хранопровода стигне на равнище, около 2 см по-ниско от гръкляна. Операторът с дясната ръка закрива клюна с цел гъската да не поеме въздух и шията се изправя отвесно, за да не попадне храна в гръкляна, което е опасно. Гушенето на една гъска продължава 1,5-2 мин.
Същинският период на гушене продължава 3-5 седмици, като при гъсетата е 28-30 дни, при бракуваните ремонтни гъсета - 32-35 дни, а при възрастните гъски - 35-36 дни.
През първата седмица дневният разход на царевица е 350-400 г, през втората - 500-600 г, а от третата - 700-800 г и повече.
През време на гушенето масата на гъските почти се удвоява. Смята се, че едър дроб може да се получи, когато относителният прираст варира от 70 до 90%. Ето защо гъските при залагане трябва да се теглят индивидуално и да се следи изменението на масата им. От съществено значение за практиката е да се определи моментът на кланичната и мастната зрелост на дроба и незабавно да се прекрати гушенето. Този момент се определя по следните признаци:
- В хранопровода на угоените (узрелите) гъски царевицата започва да се задържа под формата на сбита топка.
- От двете страни на тялото под крилата се натрупват мастни отслоявания, големи колкото орех, които отначало са твърди, а после омекват.
- Човката и краката в основата силно избледняват, а ексктрементите придобиват зелен цвят и са смесени с несмлени парчета царевица.
Дишането на животните е затруднено, учестено, придружено с периодично повдигане на опашката, а човката стои полуотворена. - Угоените гъски са тежки 7-8 кг, като началната маса е увеличена със 70-90%. Движението е много затруднено и гъските стоят приклекнали до земята а при изправяне залитат.
За да бъде гушенето ефективно, трябва правилно да се избират и подготвят птиците, царевицата, помещенията и клетките. При спазването на тези условия срокът на принудителното угояване (гушенето) може да се намали на 22-25 дни вместо 28-35 дни, което води до икономия на значителни количества царевица и повишаване на ефективността от гушенето.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Домашно приготвени фуражни смески за птици
Фактори влияещи върху носливостта на кокошките
;void(0);){kind=link}