Хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки

Животновъдните обекти за отглеждане на кокошки по алтернативната система, следва да се приведат в съответствие с изискванията до 31 декември 2011 г.

Съгласно Наредба №25 от 14.12. 2005 г., помещенията в които се отглеждат кокошки носачки по системата на подово отглеждане, трябва да разполагат с:

1. Подове, конструирани по начин, който осигурява правилно положение на всички насочени напред пръсти на всеки крак

2. Линейни или кръгли хранилки, като при линейните хранилки е осигурена дължина на хранителния фронт най-малко 10 см за кокошка, а при използване на кръгли хранилки най-малко 4 см за кокошка.

3. Една от следните системи за поене:

а) улейни поилки за непрекъснато поене, които осигуряват 2,5 см поилен фронт на всяка кокошка.

б) кръгови поилки, които осигуряват 1 см поилен фронт на всяка кокошка.

в) нипелни поилки или чаши, като на всеки 10 кокошки се осигурява най-малко една нипелна поилка или чаша.

4. Най-малко едно гнездо за всеки 7 кокошки, когато се използват групови гнезда, трябва да се осигури най-малко 1 м2 гнездово пространство за максимум 120 кокошки.

5. Кацалките да са без остри ръбове, които осигуряват най-малко 15 см място за кацане на всяка кокошка. Хоризонталното отстояние между две кацалки е най-малко 30 см, а хоризонталното отстояние между кацалките и стената – най-малко 20 см.

6. Най-малко 250 см2 подова повърхност, (16 см / 16 см) застлана с постеля на всяка кокошка, като повърхността с постеля заема най-малко 1/3 от подовата повърхност.

7. Максималната гъстота на отглежданото стадо в помещенията е 9 кокошки на 1 м2 използваема площ.

Възможните решения за алтернативни технологии за отглеждане на кокошки носачки в България са:

- Свободно отглеждане подходящо за семейни ферми, като зависи от климатичните условия и ефективната профилактика.

- Подово отглеждане - вероятно най-приложима технология за България.

Съществуват два варианта: дълбока несменяема постеля и постеля в едно със скаров под.

Когато кокошките носачки могат свободно да се движат между различните нива в помещението, се спазват следните изисквания:

1. Нивата не са повече от четири.

2. Разстоянието между отделните нива е най-малко 45 см, като поилките и хранилките се разполагат по такъв начин, че всички кокошки да имат достъп до тях.

3. Всяко ниво е конструирано така, че да се предотврати падането на изпражненията на долните нива.

Максималната гъстота на отглежданото стадо в помещенията е 9 кокошки на 1 м2 използваема площ.

Дворовете към помещенията, в които се отглеждат кокошките, отговарят на следните изисквания:

1. Имат площ съобразена с числеността на птичето стадо.

2. Разполагат с корита за поене и подслон, който осигурява защита от неблагоприятни климатични условия и хищници.

Отворите, осигуряващи директен достъп на кокошките носачки до дворовете, трябва да са най-малко 35 см високи и 40 см широки и да са разположени по цялата дължина на сградата. При всички случаи за стадо от 1 000 кокошки носачки се осигурява отвор със сумарна големина 2 м.

В помещенията в които се отглеждат птиците не трябва да се допуска въздушно течение по-силно от 0,2-0,3 м/сек. Наклона на терена не може да надвишава 8 градуса, а температурата на въздуха трябва да бъде между 15 и 20 градуса. Влажността се допуска до 70%, а силата на шума до 80 децибела. Регламентира се качеството на храната, която трябва да е подходяща за възрастта на носачките и осигуряваща нормалното яйцеснасяне.

Всичко това вероятно ще създаде някои финансови затруднения на производителите на яйца. Все пак ще бъдат направени допълнителни разходи, които ще могат да бъдат компенсирани. Компенсацията ще дойде от повишаване на продуктивността на птиците и на качеството на яйцата.

Средната годишна носливост на начална носачка е 250-260 яйца. При строго спазване на условията за хранене и отглеждане на кокошките може да се получат значително по-добри резултати 260-280 яйца, при което разходите за продукцията намаляват, а приходите от продажби се увеличават. Задължително е произведените яйца да преминат през лицензиран склад, където се окачествяват, опаковат и чак тогава влизат в търговската мрежа.