Към водоплаващите птици се отнасят два вида: гъски и патици. Възрастовите категории са подрастващи и възрастни птици. От продуктивна гледна точка угояването на водоплаващите птици има за цел получаване на месо или черен дроб. Между технологиите на отглеждане на патици и гъски няма съществена разлика. Различия съществуват при отглеждане на подрастващи и възрастни птици, а принудителното угояване (гушене) е принципно различна технология.

Водоплаващите птици са лесно приспособими към условията на отглеждане, издръжливи са на неблагоприятни условия и затова може да се отглеждат в по-евтини, преустроени сгради, предназначени за други животни. Възможно е да се използват полуоткрити сгради, затворени сгради с дворчета или специално построени сгради с контролиран микроклимат.

Отглеждане на подрастващи водоплаващи птици

Малките патета и гъсета изискват отопление 15-20 дни. Първите дни се поддържа температура 30°С и постепенно температурата в помещението се намалява. След първия период подрастващите птици може да се пускат навън в дворчетата, ако външната температура не е по-ниска от 15°С. На дворчетата се изграждат канали с вода.

Подът на помещенията се покрива с дебела несменяема постеля 8-12 см. Възможно е отглеждане на водоплаващите подрастващи птици и върху мрежест под, а угояването може да става и клетъчно. При клетъчната технология не се предвижда достъп до вода.

Подрастващите се разделят на групи, не по-големи от 250 птици. В една група се включват патета или гъсета на еднаква възраст. Не се допуска смесване на групи или преминаване на птици от една група в друга. Гъстотата на отглеждане варира от 2 до 10 птици на 1 м2 в зависимост от възрастта, живата маса и вида.

За подрастващите водоплаващи птици се предвижда денонощно осветление през първите 4 денонощия, а след това по 14 часа светлина на ден. За всеки квадратен метър от площта на пода се осигурява мощност на осветление 2 вата.

Фронтът за хранене се увеличава от 3 до 5 см с възрастта, фронтът за поене е 2 до 5 см.

Отглеждане на възрастните птици

Възрастните птици се отглеждат за разплод и трябва да са настанени достатъчно време преди пронасянето, за да привикнат към обстановката. Дворчетата и наличието на водоеми са задължителни, за да се осигури нормално възпроизводство.

За стимулиране на гъските и патиците се прилага светлинна програма. Тя осигурява пронасяне на време, синхронизира носливостта на партидата, увеличава продуктивността. Носливостта на гъските продължава 4-5 месеца, а на патиците - 8-10 месеца. При гъските е възможно чрез умело дозиране на осветлението в съчетание с други технологични методи да се постигне двуциклично снасяне. Въздухообменът при възрастните водоплаващи птици достига 6 м3/кг/час.

Угояване на патета за месо

Угояване на патета за месо не е много разпространено в България, но в други страни включва две фази на отглеждане. Първата продължава от 1-ви до 18-ия ден. Патетата се отглеждат на дълбока несменяема постеля в затворени помещения, без да излизат навън.

През втората фаза може да се съчетава подовото отглеждане на патета с дворчета и водоеми. При угояването на патетата за месо се прилага и напълно интензивна технология: патетата се отглеждат през целия период в затворени помещения подово или дори клетъчно. В този случай угояването за месо завършва за 50 дни и масата на патетата достига 2,5 кг.

Принудително угояване на гъски

Това е съвсем специфична технология на принудително угояване на гъски, наречена гушене. Гъските предварително се отглеждат до 3-4- месечна възраст и през това време постепенно се подготвят за следващия период, като им се дават сочни и зелени фуражи на воля. Този тип на хранене  на гъските допринася за добро развитие на храносмилателния апарат, който трябва да понесе принудителното хранене по време на гушенето.

Когато са готови за гушене, гъските се настаняват в помещение, разделено на секции или снабдено с дървени клетки. Хранят се със запарена царевица, към която се прибавя свинска мас. Със специални машини за гушене или ръчно царевицата се вкарва принудително в гушата на гъските. В първите дни се прилага двукратно хранене, след това се преминава към трикратно, четирикратно, а понякога и петкратно хранене в края на периода на гушене. Принудителното угояване води до мастно инфилтриране на черния дроб. В края на угоителния период след 20-ия ден от началото на гушенето екскрементите добиват жълтозеленикав цвят, примесени са с несмлени зърна царевица. Гъските дишат тежко, движат се ограничено. Това е моментът, когато те трябва да се колят. Удължаването на гушенето след този период води до влошаване качеството на черния дроб. Гушенето завършва за около 24 - 25 дни.

Патиците също може да се угояват принудително за получаване на уголемен черен дроб. Периодът на гушене е 18-19 дни. Черният дроб достига 300-400 гр. и е с добро качество.