Щраусите се ценят от хората отдавна. В Древен Египет перата от щраус са били символ на справедливостта, използвали са ги за ветрила и като украса. В Римската империя перата от щраус са украсявали главите си войните с висок чан. От черупките на яйцата са изработвани украси и чаши. Месото и кожата на щрауса също са били на почит.

В Европа перата са били една от най-популярните украси: достатъчно е да си спомним мускетарските шапки … От началото на 19 в. щраусите напълно завоювали Европа: не само с перата си, но и с месото, кожата и яйцата станали търсени продукти. Тогава не са се отглеждали щрауси във ферми, а ловците са ги ловували в Южна Африка, а перата им били ценни като злато. Това спомогнало за изтребването на популацията им. Първата ферма за щрауси е създадена през 1863 г. в Южна Африка, и оттогава вече диво живеещите щрауси не биват ловувани. В началото на следващия век живи щрауси са превозени до САЩ и Австралия и там е започнало отглеждането щрауси. През последните години в Европа месото от щрауси все повече замества телешкото.

В природата щрауси живеят в африканските савани, където се разпростират на големи територии. Въпреки всичко те се чувстват добре и във фермите. Все пак щраусовъдите трябва да им осигурят колкото се може по-голямо място за живеене и да се гледат в неголеми групи.

Младите екземпляри са много податливи на стрес, свързан с пренаселването на територията. Това може да доведе до отслабване на имунната им система. Затова щраусите се отглеждат в групи до 15 екземпляра. Когато времето позволява фермерите трябва да ги пускат и навън. Това е много важно, защото те се нуждаят от слънце и движение. Движението им помага да се чувстват щастливи. В изкуствени условия щраусите се излюпват в инкубатори. Има много методи за инкубация. Размерът на яйцата и порите по черупките им мога да бъдат различни. Целта на инкубацията е редукцията на тежестта на яйцата чрез загуба на вода – този процес трае около 42 дни и различията в порите на черупката и големината на яйцата пречат на този процес. Големите яйца и яйцата с повредени черупки имат по-малка люпимост.

Яйцата на щраусите са много податливи на микробиологични замърсявания, когато са във влажна среда (дори мъглата може да им окаже пагубно влияние). Затова скоро след снасянето им те трябва да се вземат от щраусите. Това се прави през нощта, когато те са по дружелюбни. Хигиената на яйцата е неизбежна, за да се излюпят от тях най-много пилета. След излюпването си едно пиле тежи около килограм и много бързо расте. След година “малкият” щраус е вече 2 метра висок.

Вижте още:

Често допускани грешки при хранене на щраусите

Продукцията при отглеждането на щрауси

Хранене на щрауси