Отглеждането на носачки в уголемени клетки от 01.01.2012 г. трябва да е според изискванията на Наредба №25 от 14.12.2005 г. която гласи:

площ на една птица 550 см²;
15 см площ за кацалки;
12 см хранителен фронт;
2 броя нипелни поилки в клетка;
90 см пътека между клетките, които са на височина 35 см;
температура 15-25ºС;
влажност на въздуха 60-70%;
осветление (изкуствено) 3,5-4 W/м².

Клетките, в които се отглеждат носачките могат да бъдат едно-, дву- и триетажни, в зависимост от площта на помещението и от броя на носачките, които ще се отглеждат.

Храненето на носачките е препоръчително да става с пълноценни фуражни смески промишлено производство. Трябва да се има предвид, че хибридните кокошки с кафяво оперение изразходват средно на ден 120 г, а тези с бяло - 110 г. Кокошките се хранят на воля, а комбинираният фураж трябва да съдържа 17-18% суров протеин; 11,5-12% обменна енергия; 3,2-3,7% калций и 0,40% достъпен фосфор. Храненето на носачките може да става с механизирана хранилка, която се зарежда ръчно или механизирано. Ако към фуража се вложи допълнително алфа-токоферол /vit E/ носливостта може да се увеличи с 2,5%.

Температурата на водата за пиене не трябва да бъде по-ниска от 10ºС. При спиране на водата за 48 часа, носливостта намалява за продължителност от 3-4 дни с 40-50%, а при спиране само за 7-8 часа - с 15-20%. Възстановяването на носливостта на носачките става много бавно и обикновено започва с линеене.

Оптималната температура в кокошарника трябва да бъде 21-22ºС. При температура по-ниска от 20ºС, носливостта спада с 0,5% за всеки температурен градус, а консумацията на фураж се покачва с 1-1,5%.

С увеличаване на температурата над 25-30ºС, носливостта на носачките също намалява с 1,5% за всеки градус, а консумацията на фураж намалява с 1,3-1,5%. Теглото на яйцата намалява с 0.5%.

Температурните колебания до10-12 градуса не оказват особено влияние върху носливостта, но между 5-10 градуса и под 5 вече са опасни за птиците.

За поддържане на топлината в помещението таваните трябва да са на височина 2-2,5 м. Разликите във височината на отворите за чист и замърсен въздух трябва да са 1,5 м. Въздухообменът през зимата да е 1,5-2,0 м³/h за 1 кг жива маса на птиците.

Най-подходящата относителна влажност на въздуха в помещението е 60-70%.

Съчетанието на ниски температури и висока влажност на въздуха водят до повишаване на смъртността, заболяванията, повишаване разхода на фураж и намаляване на носливостта.

За да се осигури висока продуктивност на носачките, светлината в помещението трябва да е 25 лукса или 3,5-4 W/1 м² подова площ.

Практически лесно приложим светлинен режим е така нареченият “асиметричен“ и се изразява в следното: 2 h светло - 4 h тъмно - 8 h светло - 10 h тъмно. Прилагането на режима води до нарастване на продуктивността и намаляване разхода на фураж.

Ако малките пилета са отглеждани при непрекъснато осветление, през продуктивния период ще преминат към прекъснато осветление. Най-добре e ако от малки пилетата да са на прекъснато осветление. Преходът може да бъде във всеки период, но най- добре първото включване на осветлението след продължителния тъмен период да стане 2-3 часа по-рано, отколкото при постоянно осветление.

При прекъснатото осветление се препоръчва 25-30% от дневната дажба да се дава непосредствено преди вечерното прекъсване. Калцият, който се съдържа в дажбата се усвоява за 10-12 часа, т.е. ако се даде в 1400 h, то към 2 h след полунощ, когато става формирането на черупката, той е усвоен. Ако калцият липсва в дажбата до 30-40%, то той се набавя от костите, което е нежелателно.

Средната годишна носливост на начална носачка е 250-260 яйца. При строго спазване на условията за хранене и отглеждане на кокошките може да се получат значително по-добри резултати - 260-280 яйца, при което разходите за единица продукция намаляват, а приходите от продажбите и доходите се увеличават.

Производството на яйца за консумация в семейната ферма е тясно свързано с осигуряването на висококачествени ярки в добро здравословно състояние и на пълноценен комбиниран фураж.

Задължително е произведените яйца да преминат през лицензиран склад, където да се окачествят, опаковат и чак тогава могат да влязат в търговската мрежа.

Задължително условие при изграждането на частната птицеферма е да се намери решение за използването на отпадъците от производството - птичия тор и умрелите птици, за да се опазва природната среда от замърсяване. Това може да стане, ако умрелите птици се изгарят или се заравят дълбоко в земята, а птичия тор се стифира в специално приготвено торище.

Вижте още: