За постеля трябва да се използват само доброкачествени материали. Те трябва да бъдат сухи, хигроскопични, с ниска топлопроводимoст, да не се степват и да имат голяма повърхност. Не бива да са замърсени, плесенясали, или да имат дребни метални примеси. От голямо значение, главно икономическо, е те да са в достатъчно количество, да се намират наблизо до фермата и да са евтини.
Най-често и най-широко използваните материали за постеля при птиците са пшеничната слама, талашът, дървените стърготини, смлените царевични кочани (какалашки), торфът, слънчогледовите люспи и други. Нерядко някои от тези материали се използват смесени в различно съотношение. Отделните материали имат различни предимства и недостатъци. Така например торфът поглъща три пъти по-големи количества влага от сламата и намалява 2-3 пъти загубите на азот от изверженията. Най-много амоняк се намира в помещения с постеля от слънчогледови люспи. Някои специалисти смятат, че сърцевината на смлените царевични какалашки е токсична за малките пилета.
За намаляване на съдържанието на амоняк в помещенията може да се използват някои химични средства – суперфосфат, бисулфат, натриев бисулфат, които след това, заедно с постелята, се използват за наторяване на почвата. Установено е, че това е технологично и хигиенно оправдано и дава значителен икономически ефект.
В нашата страна, като постеля при птиците се използва преди всичко пшенична слама и по-ограничено талаш, дървени стърготини, слънчогледови люспи и други материали. След всяка смяна на партидите птици в помещенията се подменя и постелята след основно почистване и дезинфекция. В чужбина има ферми, в които постелята се използва успешно неколкократно. Това обаче изисква допълнителна механична и биологична обработка и може да се прави само ако при птиците не е имало сериозно заболяване.
При определяне на дебелината и количеството на постелята е добре да се има предвид и количеството на изпражненията, които отделят птиците средноденонощно за целия период на отглеждане. При пилета до 60-дневна възраст те са 50-55 г, при тези от 61 до 150 дни –120 г, а средно за целия период от излюпването до 150-дневна възраст са около 100 г за денонощие. При бройлерите за целия период на отглеждане изпражненията са средно по 60-70 г, а при кокошките – 280-290 грама.
Дебелината и количеството на постелята варират в широки граници, защото това зависи много от годишния сезон и от материала, който се използва. От значение е също гъстотата на птиците, продължителността на отглеждането им, а също така дали има сигурна механична вентилация в помещението.
Ориентировъчните норми за количеството материали, необходими за дебела постеля при отглеждането на различни категории птици, са: за носачките при дебелина 20-30 см – 7-10 кг; при подрастващите за 15-20 см дебелина – 3-5 кг; за бройлери при дебелина 5-10 см– 1,5-2,5 кг. По-добри резултати за намаляване на влагата и постелята при тези норми може да се получат, ако преди нейното зареждане върху пода се посипе известно количество негасена вар – по 0,3-0,5 кг на кв. м подова площ. Тя служи и като добро дезинфекционно средство.
;void(0);){kind=link}