Съхраняване на меда. Разфасованият в затворени стъклени, пластмасови, емайлирани или дървени съдове мед се съхранява в сухи и чисти помещения при температура под 10°С и влажност 60%.

Мед в пити се съхранява при същите условия, като питите се обвиват в целофан.

Пчелният восък се получава в резултат на преработването (претопяването или екстрахирането) на восъчните суровини (вощината и троптината). Вощина се наричат не претопените восъчни пити, восъчни надграждания, запечатки и натрошени пити и восъчни основи.

Троптината е остатък от претопяване на вощината. В зависимост от начина на преработка вощината съдържа до 50% восък. Восъкът от троптината се извлича чрез разваряване, пресуване и екстрахираме с органичен разтворител (бензин).

Пчелният восък е устойчив продукт и затова не се налага да се спазват специални условия за съхраняването му. Значително по-трудно е съхраняването на восъчните суровини - вощината и троптината. Те се нападат от восъчен молец и затова трябва своевременно да се претопяват. Може да се съхраняват в сухи, проветриви помещения при температура под 10°С.

Цветният прашец се получава от пчелните семейства чрез използване на специални устройства, наречени прашецоуловители. Прясно събраният в прашецоуловителите прашец съдържа 20-30% вода. За да може да се съхранява дълго време, водното съдържание трябва да се намали до 10% чрез сушене. Прашецът се суши в сушилни шкафове с топъл въздух с температура 40-45°С. Изсушеният прашец трябва да се съхранява в полиетиленови пликове или торби при ±5°С в сухи, чисти, тъмни помещения, като преди съхраняването се обгазява с въглероден двуокис.

Неизсушеният прашец може да се консервира, като се смесят 2 части мед и 1 част прашец или 1 част прашец и 1 част пудра захар. Консервиран по този начин, той може да се съхранява при стайна температура.

В малки количества пчелното млечице се получава от незапечатаните маточници, след като се отстранят ларвите в тях. За получаване на по-големи количества има разработена специална технология, при която млечицето се изсмуква от маточниците чрез вакуум.

Натуралното пчелно млечице се съхранява на тъмно при температура от -5 до 0°С не повече от три месеца, а при температура от -15 до -20°С не повече от три години.

Пчелната отрова е секрет от отровните жлези на женските индивиди (работничките и майките) в семейството. Току-що отделената пчелна отрова е сироповидна опалесцираща течност с горчив вкус, характерна миризма и исела реакция (рН 4,5-5,5).

В съвременното пчеларство пчелна отрова се получава със специален електрически уред, състоящ се от източник на енергия, преобразувател на електрическия ток и специална рамка (касета). Касетата се поставя на входа на пчелното семейство. Пчелите, които докоснат касетата, получават слабо електрическо дразнене и отделят пчелна отрова, която впоследствие засъхва върху касетата. Засъхналата по касетата отрова се събира с остър нож (бръснарски ножчета).

Лиофилизираната пчелна отрова се съхранява в херметично затворени стъклени банки при температура, не по-висока от 20°С.

Прополисът (пчелният клей) е сложна смес от 40-60% смолисти вещества (смоли и балсами), до 30% восък, 5-10% етерични масла, 5-15% дъбилни вещества, флавоноиди, органични киселини, алдехиди, минерални вещества и др. Пчелите събират прополис от пъпките на растенията и го отлагат по частите на кошера, откъдето пчеларят може да го добие като пчелен продукт.

Пчелният клей се разфасова и се опакова в полиетиленови пликове, дървени каси или др., които не залепват, и се съхранява в чисти, сухи, тъмни и проветриви помещения при температура до +25°С. Продължителността на съхраняване е до 7 години.

Вижте още:

Прополис - пчелен клей

Какво представлява маната и как се получава мановия мед?

Кой пчелен мед е по-хубав за консумация, течен или захаросан, изберете сами?