Плевелни медоносни растения

Голям брой от плевелните растения и растенията които виреят по пустеещите места, покрай пътищата, напоителните канали и др., са добри медоносни растения. Въпреки съвременните средства за борба и модерната агротехника плевелните медоносни растения се срещат понякога в достатъчно количество и представляват твърде голям интерес за пчеларството.

През пролетта цъфтят видове от родовете Мъртва коприва (Lamium) и Часовниче (Erodium), които се появяват рано напролет, като осигуряват на пчелите нектар и цветен прашец. По-късно започват да цъфтят видовете от родовете Зеле (Brassica), Xардал (Sinapus), Дива репица (Raphanus), Поветицови (Convolvulus) и др.

В началото на лятото започват да цъфтят следните видове плевелните медоносни растения: синя метличина (Centaurea cyanus), паче гнездо (Anchusa officinalis), бяла мъртва коприва (Lamium album), слез (Malva silvestris), различните видове фий (Vicia), различните видове метличина (Centaurea) и др.

По необработваемите и пустеещи земи, покрай пътищата и други места се срещат следните по-важни за пчеларството видове плевелните медоносни растения: различните видове от родовете Магарешки бодил (Carduus), Магарешки трън (Onopordon), Ветрогон (Eryngium), Челядник (Echinops), Слез (Malva), Комунига (Melilotus), Конски босилек (Salvia), Часовниче (Erodium), Ранилист (Stachys), Дяволска уста (Leonurus), Усойниче (Echium) и много други. Най-голямо значение от тези групи имат родовете Магарешки бодил (Carduus), Комунига (Mellilotus), Метличина (Centaurea), Ранилист (Stachys). В някои местности растенията от тези родове заемат големи площи и създават условия за богата главна паша. В това отношение най-голямо значение имат видовете Магарешки бодил (Carduus nutans) и Жълта метличина (Centaurea solstitialis), които цъфтят продължително време и отделят изобилно нектар, дори и при суша.