През август основните растителни видове, които осигуряват пашата на пчелите в нашата страна, вече са прецъфтели. Само памукът, резенето, дребнолистните тютюни и някои блатни треви осигуряват по-значителни количества нектар. В поливните райони люцерновите площи също осигуряват нектар и пчелите ги използват за паша. Във високопланинските райони със смърчови насаждения, а в някои години и в по-ниските райони с широколистни дървесни видове през август се явява мана, която активизира работата на пчелите и развитието на семействата и те събират значителни количества от нея.

Маната по иглолистните и широколистните дървета и храсти в нашата страна бива физиологична и от насекоми.

Физиологичната мана по иглолистните, предимно по смърча и елата, се отделя тогава, когато през лятото има силно засушаване и високи денонощни температури. За да се предпазят смърчовите растения от прекомерно изпаряване на вода от листната повърхност и да не загинат от суша, синтезираните в листата през деня захари не отиват в проводящата система на дървото, а ги обливат, излизайки през техните устица. В резултат транспирацията се ограничава - листчето е обвито със сладката течност и през нея не могат да се отделят парите на водата, която остава в дървото и го предпазва от загиване. Тази мана се явява само в най-южната граница от разпространението на тези иглолистни видове. В по-влажните зони, а у нас при нормално влажни години тези видове не образуват такава мана.

Физиологична мана се образува и при широколистните видове, особено по видовете дъбове, леската, габъра, липите, мекиша, бука и др. Тук причината за появата на маната е голямата разлика в дневната и нощната температура при ясни и тихи дни. При тихо, слънчево и много топло време през деня и добре напоена с влага почва листата на тези дървета синтезират много захари. При рязкото застудяване след залез слънце и през нощта и разлика между дневната и нощната температура над 18-20°С и повече проводящата система се свива, не може да поеме синтезираните от листата захари и те избиват през устицата им на малки капчици - мана. В по-южните райони на страната освен през август - септември такава мана се образува понякога и през пролетта след разлистването на гората при посочената разлика между дневната и нощната температура.

Сокове от дърветата, които пчелите събират като мана, се отделят и в резултат на нараняване на тъканите им от насекоми. Дъбът например има неприятел, който снася яйца в основата на жълъдите. Щом се излюпят ларвите, от жълъдите започва да се отделя златист сок, който пчелите събират като манов мед. В някои години по миналогодишните леторасти на цера (вид дъб), особено в младите красти, се появяват едри черни въшки, които смучат сокове от тях. Там, където са се струпали колониите от въшки по леторастите, кората се напуква и от пукнатините изтича сок със златист цвят, много гъст, покрит с мехурчета. Този секрет пчелите събират и донасят в кошерите като мана, която обаче остава в този вид, в какъвто е донесена - не кристализира в питите.

Маната от насекомите, главно от различните видове въшки, е много по-често срещана в нашата страна както по иглолистните, така и по широколистните дървесни и тревни видове. Тази мана представлява изхвърлените от въшките неусвоени захар-съдържащи вещества, ненужни за техния организъм, получени чрез изсмуквания от растенията сок, с който се хранят. Тези въшки паразитират по листата и са различни по вид. Различни са и секретите (маната), които отделят. У нас всичко, което те отделят и се събира от пчелите, се нарича с общото име мана, без да има задълбочени проучвания за състава на техните секрети, физиологията на отделянето и т.н.

За нашите климатични условия със сурова и продължителна зима мановият мед не е подходящ за зимуване на пчелите. Той не само предизвиква появата на диария и на нозематоза, но чрез алкалните си съставки отравя организма на пчелите. Затова мановият мед, събиран от пчелите през август, а понякога и през септември, трябва изцяло да се подменя през есента с нектарен или със своевременно преработен (през август) захарен сироп.

Август трябва да се използва изцяло за подготовката на пчелните семейства за зазимяване. Тази подготовка започва с извършването на главния есенен преглед. Целта е да се установят хранителните запаси на пчелните семейства, количеството на пчелите, възможностите за активно снасяне на пчелните майки - има ли свободни и подходящи за снасяне площи в питите от централната част на гнездата, да се поставят в краищата на гнездото питите със запълнени с мед и прашец килийки и новоизградените пити, в които не е отглеждано пило, и др. Въз основа на резултатите от прегледа започва и самата работа по подготовката на семействата.

Грижите за пчелите през август трябва да бъде насочени към увеличаване на количеството на пчелите до зазимяването. Това се постига чрез активизиране на яйценосната дейност на пчелната майка. Биологичните предпоставки за това са същите, както и през пролетта - пчелите да са в активно работно състояние, като постоянно донасят, преработват и консервират храна в гнездото (нектар или сироп и прашец) или пък преразпределят наличните запаси от мед в гнездото. Само тогава те отделят млечице, с което хранят обилно майката и тя може активно да снася. Тъй като през август в по-голямата част от страната няма богати източници на нектар, постъпването, преработката и консервирането му се компенсират със системното подхранване със захарен сироп. По това време пчелите все още намират цветен прашец от късно цъфтящите градински, плевелни и културни растения.

Подбудителните подхранвания, извършвани през август, трябва да се съчетават и с осигуряването на необходимите зимни запаси. Ако на пчелните семейства е осигурен достатъчно мед, подхранването трябва да става с рядък сироп - 0,5 кг захар на 1 л вода. Дават се и по-малки дози (само за активизиране на пчелите). При недостиг на храна подхранването трябва да се извършва със сироп 1:1, като се дава пълна хранилка (600-700 г) и на интервали от 2 дни. По този начин не само се поддържа активната дейност на пчелите, но те консервират (натрупват) част от преработения сироп като запасна храна - допълват запасите. Тъй като август у нас е сух и горещ месец, подхранванията може да се правят и без да са свалени магазините, а само като са полуизолирани с парче плат или полиетилен (ако пчелите сложат от сиропа в магазинните пити, след спиране на подхранването и частичното изолиране на магазина те почти напълно го свалят в гнездото).

За да се отгледа повече пило през август, подхранванията не трябва да водят до силно ограничаване на площите за снасяне на яйца по питите. Много добри резултати се получават, когато в самото начало на подхранванията (веднага след центрофугирането на слънчогледовия мед) в центъра на гнездото се поставят 4-5 центрофугирани кафяви пити. Колкото повече открито пило има в семействата през август, толкова по-лесно се поддържа активното снасяне на майката. Затова подбудителното подхранване на пчелите не бива да се забавя. То трябва да започне преди майката да е спряла снасянето - в края на слънчогледовата, ливадната или друга по-късна паша. Спряла ли е майката да снася, трудно се стига до активизирането й.

Подбудителните подхранвания на пчелите не бива да продължават по-късно от първата десетдневка на септември. Първите августовски подхранвания трябва да се използват и за профилактично даване на лечебни дози антибиотици (2-3 подхранвания) срещу гнилцови заболявания, като за всяко подхранване се използува различен антибиотик.

През август трябва да се подхранват подбудително и запасните майки, но с дози само за стимулиране на яйцеснасянето. При недостиг на мед за зазимяването им трябва да се даде мед от редовните семейства, а не да се правят подхранвания с големи за количеството им пчели дози сироп. Това изтощава пчелите и те умират през зимата.

През месец август в много райони се извършват вторите проверки на гнилцови заболявания. Особено внимание трябва да се обърне в районите, където при първите проверки са разкрити огнища на заболяване.

Поради намаляване на източниците на нектар през август работата в пчелина трябва да се извършва внимателно, за да не се допусне нападение между семействата. Всяка извадена от гнездото пита трябва да се поставя веднага в преносимото сандъче, да се използуват покривни платна при прегледите, да не се държат продължително време отворени кошерите и т.н. При поява на първи признаци за възбуждане на пчелите и обикаляне около преглеждания кошер прегледът трябва да се преустанови за известно време, а след това да се започне от другия край на пчелина. Най-добре е, когато се налагат прегледи при безпашие, особено през втората половина от лятото и през есента, да се работи сутрин рано и привечер.

Особено внимание трябва да се отделя при центрофугирането на мед при липса на паша. Изцентрофугираните магазини и корпуси трябва да се връщат за подсушаване от пчелите само вечер, когато летежът е почти спрял и възбуждането на пчелите бързо намалява поради стъмването. През нощта питите се почистват от пчелите и те на сутринта са по-спокойни (но не бива да се преглеждат). Добре трябва да бъдат уплътнени вратите и прозорците на помещенията, особено там, където се центрофугира медът, на хранилището на питите и др.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Восъчен молец - интересни факти и начини за борба с восъчния молец

Уродства на пчелите

Манова токсикоза при пчелите

Пеперудата мъртвешка глава краде мед от кошерите