Някои от фуражните култури имат голямо значение и като богати с нектар и цветен прашец медоносни растения.

Фият (Vicia sativa) започва да цъфти през май-юни. Цветовете му се посещават много интензивно от пчелите. Нектарът се отделя главно от извънцветните нектарници, които се намират в основата на листните дръжки. Освен пролетния фий значение като медоносни растения имат и другите видове от род Vicia.

Секирчето (Lathyrus sativus) има едри, различно обагрени цветове. Секирчето цъфти през май-юни и се посещава много добре от пчелите за нектар, както и другите видове от този род.

Еспарзетата (Onobrychis sativa) започва да цъфти през април и цъфтежът й продължава около 25-30 дни. Цветовете отделят сравнително голямо количество нектар и осигуряват от 3 до 8 кг мед на декар. Еспарзетата е ентомофилна култура и за семепроизводствените площи трябва да се осигурява пчелоопрашване.

Люцерната (Medicago sativa) е най-важната тревно-фуражна култура. Медоносно значение имат главно площите за семепроизводство, които цъфтят през юни-юли и образуват много голям брой цветове на растение. Средното денонощно нектароотделяне на люцерновия цвят е от 0,16 до 1,28 мг при захарно съдържание от 38 до 51,5%. Медопродуктивността на люцерната е около 7-10 кг на декар. При поливни условия тя се увеличава повече от два пъти. В семепроизводствените за люцерната райони тя осигурява главна паша за пчелните семейства.

Вижте още:

Овощни и ягодоплодни медоносни растения

Образуване и отделяне на нектар от цветовете на растенията

Как да хващане и използваме роевете?