От болестите на пилото с най-голямо значение са заразните така наречените гнилци. От тях боледуват личинките-било преди, било след запечатването. Яйцата преди излюпването на личинките не се засягат от заразни болести, а само от простудяване или уродства.



 



Какавидите и нимфите страдат предимно от паразити /акари/ и от гъсениците на восъчния молец както и от уродства по причини от наследствено естество. Незаразните болести по пилото имат по-малко пряко стопанско значение, но стават предпоставка за появата на заразни болести.



 



Болестите на пилото имат голямо значение за развитието, продуктивността и живота на пчелното семейство- те ограничават, а при по-тежко проявяване прекратяват напълно подмяната на естествено износващите се възрастни пчели. С това неминуемо довежда до неговото по-бързо или по-бавно загиване, ако то не се подпомогне от пчеларя. При гнилцовите заболявания болните личинки приживе не излъчват зараза, но в гнилостната маса от труповете им количеството на патогенните агенти или на техните спори е огромно и стига до стотици милиони в 1 г.



 



В зависимост от вида на гнилцовото заболяване или от това, дали пчелите могат да изхвърлят труповете цели или на части, в килийките остава по-малка или по-голяма част от заразата. Особено важно е обаче обстоятелството, че при почистването на килийките от труповете пчелите замърсяват устните органи и крачката си, особено ако гнилостната маса е точлива и лепкава, каквато е при американския гнилец.



 



Пчелите чистачки стават наскоро и кърмачки, те замърсяват със зараза и меда и прашеца, а при изхранването на нови здрави личинки заразяват и тях. Заразите се разпространява и по питите, преградните дъски, стените и покривните материали на кошера /в клея/, а от там и по ръцете и инструментите на пчеларя.Поради това пренасянето й в други семейства и пчелини става то техни пчели крадци, които ограбват заразения мед от слабите и болни семейства, чрез замърсени пити, рамки, кошери и др. или с ръцете и инструментите на пчеларя.



 



Заразата може да се внесе и с восъчните основи, изработени от нестерилизиран предварително восък, добит от пити на гнилцови семейства, а по-рядко и с изпражненията на вредители, които са разрушавали такива пити. Още по-рядко източник на заразата може да бъде пилото на оси, което също боледува – например от американски гнилец. Личинките се заразяват през периода от излюпването до запечатването им. Най-често болестотворните причинители или техните спори попадт заедно с поеманата храна, а по-рядко при плесенните гнилци.през външната обвивка.



 



Заразата може да се намира в килийката още преди да е било снесено яйцето и да се е излюпила личинката. Най-често те се внася от пчелите кърмачки с храната. Попадналите в червото на личинката причинители на болестта се размножават усилено, преминават през неговите стени и нахлуват в целия й организъм. Поради усиленото си размножаване и хранен, при което нарушават телесните тъкани, както и поради отделянето на токсични вещества личинката рано или късно умира. След изчерпване на хранителните вещества и натрупване на други разпадни продукти размножаването на болестотворни микроорганизми спира.



 



Бацилите бързо се превръщат в спори, а необразуващите спори причинители остават в това състояние и след извесно време започват да намаляват по брой. Изсъхващият труп е вече неблагоприятен за размножаване. Размножаването може да продължи, ако спорите, респ. бактериите попаднат в друга личинка. Признак на заразните болести по пилото е разлагането на труповете-оттук и названието гнилци. Съобразно хода на заболяването, вида и свойствата на отделните болестопричинители се различават няколко вида гнилци: злокачествен /американски/, доброкачествен /европейски/, кисел, мехурчест и плесенен гнилец.