Породи кози за мляко

Породи кози съществуват много и се различават, както по външни признаци, така и по продуктивност. В нашата страна най-широко разпространение имат местните кози и техните кръстоски предимно със саанската коза.

Местни кози

Местните кози са продукт на продължителна и стихийна селекция и на специфичните географски и стопански условия в отделните райони на страната. Поради разнородния си произход нямат изразен породен тип. Едрината им е различна и е в тясна зависимост от режима на хранене и гледане. Цветът на космената им покривка е най-различен - срещат се едноцветни до пъстри с най-различни нюанси кози.

Местните подорди кози са сравнително по-къснозрели. Растежът им завършва напълно на тригодишна възраст.

Млечността на местните кози се колебае в широки граници - 90 до 350 л за 230-250 лактационни дни. Плодовитостта на тази порода кози е сравнително ниска - 120-130%.

Саанска коза (Saanen)

Саанската коза е създадена преди два века в Швейцария. Тя е продукт не само на благоприятни условия, но и на продължителна и целенасочена селекционна работа. Животните от саанската порода са едри. Те са с чисто бял цвят. Вимето и конусообразните цицки са добре развити. Саанските кози са едни от най-едрите. Средната маса на саанските кози е 50-60 кг, на пърчовете - 80-100 кг.

Средната млечност на саанската коза е висока и варира от 600 до 800 л, като от отделни животни се получават 1000-1200 л. Рекордната млечност за тази порода козие е 2482 л за лактация.

Саанската коза се отличава с висока плодовитост и скорозрелост. От 100 кози се получават 160-170 ярета, често 200-250, а дори и повече ярета. При по-добро хранене животните може да се заплождат на 10-12-месечна възраст.

Тогенбургска коза (Toggenburg)

Тогенбургската коза е по-дребна от саанската, но и тя се отличава с висока продуктивност. Космената й покривка има пепелявосив до тъмнокафяв цвят. Характерна особеност на животните от тогенбургската порода са двете бели линии от двете страни на лицето, светлите уши и млечно огледало и белите долни части на крайниците. Козите тежат 45-50кг, а пръчовете - 70-75кг.

Млечната продуктивност на тогенбургската коза се колебае в границите от 400 до 1000 л, а плодовитостта е около 200%. Тази порода също е създадена в Швейцария, но е по-пригодна за отглеждане в планинските и полупланинските райони. В нашата страна са внесени ограничен брой животни от нея и при кръстосването с местни планински кози са получени добри резултати.

ВИЖТЕ ОЩЕ: