Женските агнета за разплод са втората по важност група, която се отглежда във всяка овцеферма. От тях зависят успехът от развъдно-подобрителния процес и бъдещата продуктивност на стадото.

Както мъжките, така и женските агнета за разплод се оставят да бозаят повече майчино мляко в сравнение със стоковите животни. Групите от овце майки с одобрени за разплод женски агнета се формират на 20-ия ден след раждането им. Тогава се извършва и първата преценка на агнетата по екстериор, конституция, тип, едрина (развитие) и качествени показатели на вълната (гъстота, дължина, нежност). Избраните женските агнета за разплод трябва да отговарят по всички признаци на изискванията за породата и за направлението на продуктивността. Наред с това женските агнета трябва да имат и добър произход, т.е. продуктивността на майките им да е по-висока от средната за стадото.

Важно условие за повишаване на плодовитостта при овцете е да се оставят за разплод агнета близнаци. Становището, че ако се бракува единият близнак, другият ще се развие по-добре, е погрешно. Ето защо трябва да се направи всичко възможно да се отгледат и двете агнета. Ако майката няма достатъчно мляко, едното агне може да се придаде на друга овца, но не и да се бракува.

Агнетата, отделени за разплод, се номерират с майчиния номер и се отглеждат в отделни групи до отбиването. Ако групата е голяма, разделя се на две или повече групи по 60-70 агнета. Фермерът трябва да се стреми във всяка група агнетата да са изравнени по развитие и жива маса. До отбиването освен с майчино мляко животните се подхранват и с достатъчно количество концентрирани фуражи и люцерно-во сено.

Женските агнета се отбиват на 3-3,5-месечна възраст и жива маса 23-25 кг и се бонитират по същите признаци както след раждането. Едновременно с това одобрените женските агнета за разплод се номерират с индивидуален (инвентарен) номер на дясното ухо. Бракуват се всички агнета, които са изостанали в растежа, с нежна или груба конституция, с отклонения в типа или в качествените показатели на вълната.

Всеки фермер трябва да полага специални грижи за отглеждането на женските агнета за разплод през периода преди отбиването и прехода към пасищно отглеждане. Животните се отбиват постепенно с отнемане на второто и третото бозаене, така че последните дни агнетата се пускат при майките само веднъж през деня. При нормално подхранване с концентриран фураж и люцерново сено агнетата са добре развити и може да се отбиват без сътресение.

Отбитите шилета не бива да се пускат веднага на сочна паша, защото получават лесно диария и отслабват. Сутрин се подхранват с част от дневната дажба концентриран фураж и малко сено, за да не пасат лакомо зелената трева. Преминаването от оборно към пасищно хранене трябва да става постепенно в продължение на 10-12 дни. Животните се стрижат на 6-7-месечна възраст, като се контролира количеството на получената вълна.

През лятото до късна есен шилетата трябва да се пасат на добри и богати пасища с по-голям процент бобови треви. Добри резултати се получават, когато пасищата се разделят на парцели и животните ги изпасват последователно. Желателно е през лятото да се избягва пашата през горещите часове на деня и да се премине към нощна паша. През пролетта и есента шилетата трябва да се изкарват на паша след вдигането на росата. Количеството на концентрирания фураж се определя в зависимост от количеството и вида на пашата.

Женските шилета са чувствителни към простуда. Ето защо на пасищата трябва да има заслони за прибиране на животните при дъждовно, ветровито и студено време. Ако се допуснат простудявания и диарии, заболелите шилета се отделят и се хранят при оборен режим. Слабите и изоставащите шилета също се отделят в самостоятелна група и за тях се полагат по-добри грижи.

Шилетата се нуждаят от достатъчно количество чиста и прясна вода. Водопойните корита трябва да се поддържат постоянно чисти, а животните да се поят спокойно, без натрупване и блъскане.

През есента се провежда есенен преглед и се бракуват част от животните. Преминаването от пасищно към оборно отглеждане е също постепенно, с минимално залагане на груби и сочни фуражи.

Последната преценка на женските шилета за разплод (бонитирането) се извършва на 16-18-месечна възраст. Животните се претеглят и се преценяват по екстериор, конституция и по качествени показатели на вълната. След преценяването се рещава окончателно кое животно се оставя за разплод и кое се бракува за месо.

Дзвизките се осеменяват след бонитирането по един от двата метода - естествено или изкуствено. Неправилно е да се смята, че дзвизките не може да се осеменяват изкуствено и от тях не бива да се оставят агнета за разплод. Независимо че агнетата се раждат по-дребни от останалите, защото майките им не са завършили растежа си, те бързо израстват и до 9-месечна възраст се изравняват с връстниците си.

Ако фермерът има възможност и броят на дзвизките е достатъчно голям за едно стадо, правилно е те да се отглеждат, без да се смесват с овце от други възрасти. Еднаквите им изисквания създават възможност да се отглеждат според потребностите им. Въпреки по-големите трудности през първата година от дзвизките може да се оформи най-доброто и високопродуктивно стадо във фермата. Ако младите животни се пръснат из другите стада, те биват избутвани от по-възрастните овце и забавят развитието си.

Вижте още:

Отглеждане на кочове

Отглеждане на изключени от разплод агнета

Съвети по отглеждането на новородени агнета