Освен развъждането и храненето голямо влияние за увеличаване на продуктивността оказва правилното отглеждане на козите.

Козите пасат от ранна пролет до късна есен. Те най-добре оползотворяват крайпътните площи, градинската трева и плевелните растения край селищата и жилищните площи. Подходящи за козите са естествените пасища по склоновете и високите полета с различен тревен и храстовиден състав.

Козите използват добре всички видове пасища, но за тях са опасни влажните и заблатените площи. Там те бързо се заразяват от различни глисти паразити, отслабват и бързо умират. Най-добри за тях са сухите участъци, обрасли с храсти. На пасище с добър тревостой козата може дневно да изпасе до 7-8 кг зелена трева, хранителната стойност на която да осигурява дневна млечност от 2-2.5 л. При по-висока дневна млечност е необходимо да се подхрани допълнително с концентриран фураж, кухненски отпадъци, остатък от хляб и др. по норми, съответстващи на живото тегло и млекодобива, Подхранването на козите трябва да се прави сутрин преди изкарването и вечер след завръщането от паша.

Козата не трябва да се пои в локви, блата или бентове със застояла вода. Такава вода е източник на заразяване от глисти и други болести. Уморени, козите не трябва да се пускат да пият вода.

През пасищния период на козите ежедневно трябва да се дава по 8-10 г сол. Най-добре е да им се оставя в помещението за нощуване каменна сол, която козите лижат на воля.

Подготовката на козите за зимата започва още от есента. Важно условие за правилното презимуване е навременното укрепване на здравословното състояние на животните. Това налага болните кози своевременно да се лекуват, а остарелите и негодни за разплод животни да се бракуват.

Козите са чувствителни към студа. По-охранените животни го понасят по-лесно, те преболедуват по-бързо и лесно се възстановяват.

От пасищно отглеждане на кози към оборен режим и сухи фуражи трябва да се премине постепенно, като се започне с намаляване времето на пашата. Едновременно с това сутрин и вечер започва подхранването с доброкачествено сено и листници. Преходът от пасищно към оборно хранене на козите се облекчава и от редовното (три пъти дневно) поене на животните с чиста вода.

Чрез зимната паша се укрепва организмът на козите, икономисва се значително количество фураж и се осигурява получаването на здрави, добре развити млади животни. Козите обаче не бива да се изкарват на паша при поледица, големи мъгли, дъждовно и ветровито време.

През зимата козите се отглеждат предимно в двора около козарника. Вкарването на животните в помещението трябва да става само по време на снеговалеж, при силен студ и вятър.

През зимата на козите може да се препоръча следният дневен режим: Сутрин в 7-8 часа - хранене с по-нискокачествен груб фураж. Когато животните изядат този фураж, залага им се концентриран фураж или доброкачествено сено. След това им се дава почивка за преживяне. В 11 часа се залага отново груб фураж (царевичак или листници). В 13 часа на козите се дава вода, а след това те получават сено или сочен фураж (цвекло, резанки, силаж и др.). В 16 часа получават концентриран фураж, после за през нощта им се залага царевичак, листник или слама от пролетни култури.

Преходът от оборно към пасищно отглеждане на кози също трябва да става постепенно, а не рязко. Младата трева е много водниста и съдържа малко сухи вещества, действа слабително и козите може да получат разстройство. При изкарване на паша през ранна пролет козите трябва да се подхранват с по 400-500 г концентриран фураж. Освен това за през нощта на животните се залага и доброкачествено сено. При поява на разстройство на козите се дават листници по възможност от дъбова шума.

При нашите климатични условия обикновено козите прекарват в козарника 5-6 месеца от годината.

Помещенията за отглеждане на козите трябва да бъдат достатъчно широки, светли, удобни и хигиенични. Постройките се правят с четири стени, врата, прозорец, с измазан таван, така че през зимата вътре да е топло, а през лятото - прохладно.

Пред помещенията за отглеждане на кози трябва да се правят дворчета, като на коза се осигури най-малко 4-5 м2 площ. Оградите трябва да бъдат високи и плътни.

Козите трябва да се поддържат винаги чисти. Преди сутрешното доене на козите тялото трябва да се изчисти с твърда четка. Кожата се изчиства от потта, праха и нечистотиите.

През лятото при топло време козите се изкъпват с топла вода и сапун. Особено важно при отглеждането на козите е и редовното обрязване на копитата. Обикновено в края на май козите се стрижат с ножици, с които се стрижат и овцете. Стрижбата трябва да се провежда в устойчиво топло време, за да се избегне простудяването на животното.

Млечността на козите в значителна степен зависи от редовното и правилно доене и от полаганите системни грижи за виметата. Правилното хранене, съчетано с лошо доене, не дава добри резултати, защото млекообразуването във вимето на козата е свързано не само с храненето, но и с доенето. То често води до повреждане на вимето. Ако доброто хранене на козата се съчетава с правилно доене, получават се отлични резултати, животните не затлъстяват, а засилената функционална дейност на вимето под влияние на масажирането и правилното доене превръща по-голям процент от хранителните вещества в мляко.