Овчите и агнешките кожи имат голямо значение за кожухарската промишленост. Освен това те се използват и в кожарската промишленост. Грижите за кожите трябва да започнат преди свалянето им от тялото на овцата или на агнето.

Суровите овчи кожи се разделят на категории в зависимост от възрастта на животните, от начина на консервиране и от предназначението им. В зависимост от това, дали кожите са получени от възрастни овце или от агнета, те се разделят на овчи и агнешки.

Овчите кожи се получават от овцете на възраст над 8 месеца. Площта на кожата в сухо състояние трябва да бъде най-малко 3800 см2. Вълнената покривка не трябва да прилича на агнешка.

Агнешките кожи се получават от агнета на възраст под 8 месеца. Площта им е по-малка от 3800 см2.

Площта на кожата се измерва при производствени условия, като се умножи дължината от ушите до основата на опашката по ширината на кожата, измерена зад предните крака.

В зависимост от дължината на вълната агнешките кожи се разделят на три вида - вълнести с дължина на вълната над 5 см, полу-вълнести с дължина на вълната 2-5 см и стригани с дължина на вълната до 2 см.

Добре запазените овчи кожи се използват за приготвяне на ценни кожарски и кожухарски изделия. Кожарски изделия са изделията без вълнена покривка. Такива са велурът, при който лицевата страна на кожата се плюшира и се оцветява. От него се правят палта, обувки и др. Друго кожарско изделие е гюдерията, която притежава мекота и еластичност.

Кожухарските изделия са с космената покривка. Най-ценните от тях са панофиксът и мерлушка. Панофиксът се изработва от агнешки и шилешки кожи. Дължината на вълната трябва да бъде 8-14 мм. При специална обработка се получава блясък на косъма. Той може да се оцветява в различни нюанси. Добре изработеният панофикс имитира дивечови кожи.

Мерлушките се произвеждат от агнешки кожи с дължина на вълната 6-12 мм. Ценността на този вид кожухарско изделие се състои в запазването на естествените извивки на вълната. Блясъкът на косъма засилва още повече красотата на мерлушките.

В зависимост от начина на консервиране кожите се делят на 3 групи:

  • Сухосолени кожи. Консервират се чрез осоляване. Вътрешната страна на кожата се посипва със сол при норма на 1 кг кожа 180 гр. сол. След като престоят два дни със солта, кожите се окачват в помещение за естествено сушене.
  • Мокросолени кожи. Консервират се също чрез осоляване, но без естествено сушене.
  • Сухобезсолни кожи. Консервират се само чрез естествено изсушаване в проветриви помещения.

Когато се говори за овчите кожи и за произвежданата от тях продукция, не може да не се спомене за бисера в кожухарството - астраганените, или каракулските кожички. Астраганените кожички се получават от агнетата на специализираната за тази цел каракулска порода овце. Най-големи производители на астраганени кожички са бившите съветски републики и Афганистан, у нас не се произвеждат. В някои страни се произвежда по синтетичен начин изкуствен астраган, който отстъпва по качество на естествения. Голямата красота на астраганените кожички се дължи на характерните извивки и на блясъка на влакната. Най-хубави извивки и блясък имат влакната на новородените агнета. С всеки изминат ден след раждането много бързо се изменят тези качества. Ето защо производителите на астраганени кожички следят много внимателно развитието на къдриците и в най-подходящ момент колят агнето. Обикновено агнетата се колят на 2-4-дневна възраст. Понякога се колят още през първия ден. Много по-рядко е клането в по-късна възраст, защото рисунъкът на кожата се разваля, въпреки че кожата става по-голяма. За запазването на кожата много важно е свалянето и от тялото на агнето. Агнетата се колят чрез надлъжен разрез в областта, откъдето изтича кръвта. Кожата се сваля чрез разрез по коремната линия. При дрането много важно условие е да не се замърсява кожата и да не се нарани с нож. След дрането кожичките се изсушават и се складират в подходящи складови помещения.

В зависимост от къдриците астраганените кожички се делят на следните видове:

  • С валяковидни къдрици. Това са най-красивите къдрици, към които се стремят всички селекционери. При тях снопчетата влакна са завити напълно. Вследствие на пълната извивка върхът на влакната се намира при основата им. Извитото снопче прилича на валяк, откъдето носи името си и къдрицата.
  • С бобовидни къдрици. Тези къдрици са много близки до валяковидните. Разликата се състои главно в дължината на фигурата и в това, че имат вид на бобено зърно.

По отношение на цвета на космената покривка има следните варианти: