Нормалното хранене се основава на факта, че овцете са приживни животни, което изисква добре да се познават физиологичните, особености на всички процеси в храносмилателния тракт. Овцете имат сложен многокамерен стомах, който се състои от предстомашния /търбух, мрежа и книжка/ и същински стомах /сиришник/. m-храноправод, v-търбух, n-мрежа, b-книжка, i-сирищник. При възрастните овце търбухът /rumen/ е с по – големи размери от предстомашията и вместимостта му съставлява 15 – 20 литри. При агнета турбухът се развива напълно след отбиването им /на 3-4 месечна възраст/ от майките и преминаване към самостоятелно хранене. Мрежата /reticulum/ има кръгла форма и вместимост от 1 до 3.5 литра. Между мрежата и същинския стомах лежи книжката /omasus/ с вместимост 0.5 литра.
Същинският стомах /obomasus/ има вместимост около 2 литра. Червата /intestinum/ започват от стомаха и завършват с анално отвътре. Дължината им превишава 25 – 30 пъти дължината на тялото и вместимостта им е около 10 литра. Всички отдели на червата са свързани с т.нар. було /мезентерий/, който е снабден с кръвоносни съдове и нерви, и прикрепя червата към задната стена на корема. Към храносмилателния тракт се отнасят подстомашната жлеза и черния дроб с жлъчката.
Първите три отдела на стомаха – търбух, мрежа и книжка не отделят стомашен сок и ензими за смилане на храната. Само същинският стомах отделя сок, който съдържа солна киселина и пепсин, които оказват голямо влияние на храносмилателните процеси. Хранителните вещества на фуражите в редки случаи могат да се усвоят направо от организма на овцете /от храносмилателния тракт/ в неизменен вид. Като правило те трябва да бъдат отначало приведени в разтворима форма, за да се смукнат, т.е. да са смлени. В храносмилателния тракт последователно или едновременно протичат три форми на храносмилане: механично, микробиално и химично, което се осъществява с помощта на ензимите.
Процесът на храносмилането на храна започва с надробяването й в устата което е чисто механичен процес, защото слщнката на овцете не съдържа никакви ферменти. Този процес обаче поощрявя храносмилането, защото основната реакция на слюнката, а също съдържащия се в нея фосфор и карбамид създават благоприятна среда за дейността на микроорганизмите в търбуха. Основното място на храносмилане на храната при овцете са предстомашията. В тях не се отделят никакви ензими, а смилането на храната се извършва с помоща на микроорганизми и механично въздействие върху нея /преживянето/. При преживните животни за разлика от непреживните /свинете/ половината от органичните вещества на фуражите, главно целулозата и лесносмилаеми въглехидрати, се смилат под влияние на микроорганизмите на предстомашията без участие на ферменти на храносмилателните сокове и се усвояват в тях.
Протеините, мазнините и минералните вещества се усвояват в червата. Особено важна е функцията на бактериите за разпадане на целулозата под влияние на ферментите целулоза и целобиаза, отделяни от микроорганизмите тя се разпада до монозахариди. Като усвояват захари бактериите отделя в турбуха продуктите на нейното превръщане – мастни киселини /главно оцетна,пропеинова и маслена/, който се смукват в кръвта. Освен киселините в търбуха се образуват газове, които се отделят от стомаха чрез уригване при преживянето. При нарушаване на преживянето при овцете възниква заболяването подуване /темпания/. Установено е, че при храносмилането на различни фуражи се образуват различни количества летливи мастни киселини. Когато те се смукнат в кръвта влияят на основните и резерви и при неправилното им суотношение водят до ацедоза /повишено съдържание на кислеини/.
Микроорганизмите които населяват предстомашията на овцете са бактери,гъбички /дрожди/ и инфузории. До 10% от сухото вещество на тъбушното съдържание се пада на микроорганизмите, които се хранят и размножават за сметка на хранителните вещества в храната. Установено е че в 1 грам съдържимо на търбуха се наброяват до 100 млрд. рзлични видове бактерии и до 1млн.инфузории. При размножаването им възникват милиарди нови микроорганизми, които заменят загиналите в същински стомах. В състава на микроорганизмите влизат пълноценни протеини липоиди,въглеводи и минерални вещества. Които се използват от организма на животните. Протеините също се променят в търбуха. Микроорганизмите ги разграждат до пептиди и аминокиселини като значителна част от тях се дезаминират и разграждат до амоняк. Затова източник за азот за бактериите може да служи не само белтъка на храната, но и небелтъчните азотни съединения като кабамид,амониев сулфат,амониев карбонат и др.
От тези продукти микроорганизмите синтезират собствените си белтъчини с всички незаменими аминокиселини. При овцете около 50 – 70 % от протеина на фуражите се превръщат в микроорганизми белтъчини . В сражнение с белтъка на микроорганизмите. Някои витамини от група В , в т.ч . В 12 се синтезират също от бактериите в търбуха . Когато преминат в същинския стомах микроорганизмите се смилат и се използват белтъчини с висока биологична стойност. За активната дейност на микроорганизмите в предстомашията влияят положително много фактори , от които важен е състава на дажбите .
Включването в дажбите на овцете на различни фуражи , като правило активира микробиологичните процеси в търбуха в сравнение с еднообразното хранене. Например , включването в дажбите на качествено сено в съчетание със силаж и кореноплоди , повишава равнището на оцетната ферментация , което се отразява благоприятно за синтезата на мазнините в млякото . Образуващата се пропионова киселина се използва от организма на овцете за образуване на тлъстините на тялото. Затова при храненето на овцете е необходимо да се отчитат физиологичните особености на хранисмилането и в частност спецификата на търбушното храносмилане. Същевременно е необходимо да се познават основните видове фуражи , тяхната хранителна стойност и използването им от овцете.
Преживяне: Преживните животни приемат храната бързо, без да я дъвчат добре. В предстомашията тя набъбва, омеква и се подлага на обработка от микрофлората и микрофлората на търбуховото съдържание. След известно време 20-45 мин.при овцата в спокойно състояние храната се повръща в устната кухина и се подлага на допълнително предъвкване. Този физиологичен процес се нарича преживяне /ruminatio/. Преживният процес протича перидично. За едно денонощие при говедото се наблюдават 6-8 преживни периода, а при овцата по-малко от 4-6 преживни периода.
Продължителността на преживните периоди зависи от характера на съдържанието в предстомашията, от естеството и количеството на приетата храна, от времето в денонощието, от функционалното състояние на животното и от други фактори и се колебае от 40 до 50 мин.при овцете, а при козата от 30 до 40 мин. Преживният процес се регулира от различни структури на централната нервна система. Възникналите в рецепторите на мрежата, хранопроводния улей и предверието нервни импулси по аферентен път /чрез n.vagus/ се предават в продълговатия мозък /център на преживянето/. Съгласуваните движения на мрежата,хранопровода, глътката и дихателните движения се регулират и от ретикулната формация в средния мозък, хипоталамуса, лимбичната и премоторната зона на мозъчнта кора. Движения на предстомашията Мрежата, двата мяха на търбуха и неговите задни следи торби извършват последователни,почти тотални сменящи се ритмични свивания.
Благодарения на това съдържанието в предстомашията се размесва постояно и отчасти се раздробява механично. Контракциите на ретиколо-румена протичат в два функционално свързани по между си цикъла: първичен /смесващ/ и вторичен /водещ до оригване/. Първичният цикъл протича за около 1 минута и започва с контракция на ретиколо-руминалната гънка, последвана от свиване на мрежата, дорзалния и вентралния мях на турбуха. Мрежата извършва тотални двуфазни свивания /през 30-70 с/, които са тясно съгласувани с движенията на търбуха. Първото и свиване настъпва няколко секунди /2-4/ преди да е започнало първото свиване на дорзалния мях на търбуха. Тогава се намалява около 50% от първоначалния и обем.
Второто свиване на мрежата, което при спокойно състояни на животното е по-силно от първото, обикновенно в края си съвпада с началото на първото свиване на дорзалния мях на турбуха. То започва след краткотрайно непълно разпускане на мрежата/при едрите преживни/ или след спиране на първото свиване/при дребните преживни/. Тогава мрежата се свива по енергично и намлява около 3/4 от пъвоначлния си обем. При повторно повръщане на храната мрежата извършва допълнително свиване и от двуфазни свиванията и през време на преживния процес стават трифазни. Вторичният цикъл протича без участието на мрежата. Той започва с една мощна контракция на вентралната сляпа торба на търбуха,застъпва се с втората контракция на дорзалния търбухов мях и завършва с оригване. След второто авиване на вентралната слепа торба на търбуха следва пауза /около 26 с./, когато всички отделения на търбуха и мрежата са разпуснати. След паузата цикълът мрежа-търбух се повтаря. Оригване Оригването /ructus/ е твърде важен физиологичен акт, чрез който търбухът на преживните животни се освобождава от постоянно образуващите се по време на ферментацията газове.
Оригването съвпада с едновремените свивания на задната вентрална сляпа торба на търбуха/1 движение/ и с второто свиване на дорзалния мях започва да се свивам малко по-рано/с 0.3-1 с./, отколкото предната. При нормални условия на хранене и гледане на вторични цикли, които не се предружават от оригване,съществуват, но са твърде редки/0.5-1%/. Храносмилане в същинския стомах Преинаването на хранителното съдържане от търбуха и мрежата в книжката и оттам в същинския стомах/сирищника/ става постоянно. То зависи от степента на механичното раздробяване и от съдържанието на вода в храната. Функцията на сирищника наподобява функцията на еднокамерния стомах при другите видове селскостопански животни. Секрецията на храносмилателния сок в сирищника се осъществява непрекъснато и е твърдо неравномерна. Тя се определя от механичното и химичното дразнене, което евакуирано от предстомашията съдържание оказва постоянно върху лигавицата на сирищника.
Секрецията на сирищников сок се потиска при рязко намаляване на реакцията на химуса в сирищника ( до pH=2 ), при наличие на мазнини, високо високо осмотично налягане в доуденума и др. За едно денонощие в сирищника се образува до 5-6 литра сок при овцата и козата. По състав сирищниковият сок е близък до стомашния сок при животни с еднокамерен стомах. Той съдържа при кравата около 0.23-0.40% солна киселина, а при овцата около 0.25%.
Храносмилане в тънките черва
Тънките черва изпълняват както смилателна, така и резорбционна функция. Поради това потокът на съдържанието им трябва да се регулира така, че да осигоряваме: 1.смесване луменното съдържание с ензимите на чревния сок 2.смилане в лумена на въглехидратите, мазнините и протеините 3.максимално експониране на смлените хранителни вещества върху мукозата на тънките черва Чрез движенията на тънките черва се оптимизират процесите на храносмилане и резорбциа на хранителните вещества, както и придвижването на несмления материал.
Така контракциите им изпълняват най малко три функции: 1.смесване на погълнатата храна с храносмилателните сокове и ензими 2.циркулация на цялото чревно съдържание, за да се улесни контакта с чревната мукоза 3.окончателно предвижване на чревното съдържание към изхода. Тънките черва извършват махаловидни движения, сегментни движения, перисталтични движения и тонични движения. Храносмилане в дебелото черво Функциите на дебелото черво са: микробно смилане на храната и резорбция на електролити и вода. И двете функции изискват преминаването на храната да е забавено, защото и двете са сравнително бавни процеси за разлика от смилателните и резорбционни функции на тънките черва. Ензимното смилане изисква течна среда с висок неутрализационен капацитет, защото крайните продукти на микробното се отделят в луменната течност в кисела форма.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
С какви фуражи да храним овцете?
Овце за месо, мляко и вълна - избор на порода
Подготовка на овцете и козите за заплождане
;void(0);){kind=link}