Недостатъчното и непълноценното хранене на овцете предизвиква намаляване на броя на овулиралите яйцеклетки, нарушаване на половия цикъл, атрофия на яйчниците и безплодие.
От правилното хранене на овцете зависят и развитието на ембрионите и правилното развитие на новородените агнета. При пълноценно хранене се увеличава плодовитостта, като се подобрява физиологичната дейност на половите жлези.
При целогодишно пълноценно хранене на овцете е необходимо също около 4 седмици през случната кампания да се повиши равнището и да се разнообрази дажбата, в която голяма роля играят зелените фуражи.
Непълноценното хранене при кочовете предизвиква отслабване на половата активност, влошаване на количествените и качествените показатели на спермата - олиго- или азоспермия. Това може да доведе до получаване на ниска плодовитост и раждате на жизнени агнета.
Кочовете трябва да се поддържат в разплодна кондиция целогодишно, за което те трябва да получават разнообразни белтъчни и витаминни храни.
- - Те се нуждаят и от качествени мазнини.
- - Чрез яйцата, които се дават на кочовете, се набавят фосфатиди, които стимулират половата активност.
- - Необходими са и лесно-разтворими захари - те неутрализират някои продукти от белтъчната обмяна при по-високо белтъчно хранене.
- - От минералните вещества трябва да се балансират макро- и микроелементите. Когато съотношението между калция и фосфора е по-голямо от 1.5, спермопродуктивността се влошава.
- - От витамините най-голямо значение има витамин А, защото недостигът му засяга пряко сперматогенезата. Това се отнася приблизително в същата степен и до витамините Е и D.
Хранене, растеж и развитие на овцете
По-голямата маса на агнетата при раждане осигурява по-големи възможности за бърз растеж. Следователно бременните овце-майки трябва да се хранят много добре. При пълноценно хранене на агнетата растежните им възможности могат да се използват в най-голяма степен. Икономическият ефект в производството на месо е по-голям при по-ранно достигане на висока маса. Това се отнася и при използването на овцете за разплод.
Недоразвитието на овцете вследствие на оскъдно хранене в млада възраст се компенсира в по-малка степен, отколкото при оскъдно хранене в по-късна възраст. Това има особено голямо значение за близнаците. На агнетата за разплод още в ранна възраст освен майчиното мляко трябва да се дават висококачествено сено и концентрирани смески. Поради това че на 17-дневна възраст относителната маса на търбуха е вече 33,5% (при раждането е само 2%), а на 25 дни - 49%, храненето на агнетата трябва да бъде съобразено с тези физиологични промени.
Дневният прираст на агнетата през периода на отбиването трябва да бъде максимален. Вторият основен период е от отбиването до 1,5-годишна възраст. Този период обхваща четирите годишни сезона и изисква съответно хранене за максимално проявяване на растежните и вълнодайните качества на животните. При мъжките агнета през този период потребностите от хранителни вещества са по-големи.
Когато агнетата се използват за месо в ранна възраст, угояването им започва много рано и е интензивно. С него се цели да се стимулира бързият растеж на мускулите, за да достигнат 25-30 кг на 90-100-дневна възраст, може се използват целодажбени смески или допълнително се прибавя люцерново сено (брашно). В началото за храненето на агнетата може да се използват стартерни смески с по-високо съдържание на протеин от растителен и животински произход. Когато агнетата се отглеждат за месо до 9-10-месечна възраст, в началото храненето трябва да благоприятства растежа на костната и мускулната система. За целта може да се отглеждат и на естествени пасища с подхранване и в края да се подлагат на интензивно оборно угояване.
Хранене и вълнодайност
Вълната е основен продукт за по-голямата част от овцете в света. Поради това че вълната расте непрекъснато и се стриже веднъж в годината, нейната дължина, дебелина и здравина, разтегливост и други качества зависят от целогодишното хранене. Всяко влошаване на храненето на овцете през известен период от годината се отразява върху всички количествени и качествени признаци на вълната. Чрез пълноценно хранене в ембрионалния и постембрионалния период се допринася за развитието на космените фоликули. Много голямо значение има дължината на вълната. При еднаква гъстота увеличаването на дължината с 2,2 см води към увеличаване на праната вълна с 1,2 кг.
Хранене на овцете и млечност
Независимо от продуктивното направление на овцете млечността им има голямо значение за растежа и развитието на агнетата. По-голямата част от овцете в света не се доят - млякото им се отделя за кратък период и служи за храна на агнетата до отбиването им. При специализираните породи за мляко млякото е основен продукт и достига 500 литра за една лактация. У нас все още се доят овцете от всички породи и сравнително голямото количество мляко, което се получава, е за сметка на удължения лактационен период. По-голямата част от млякото се получава през зимния и пролетния, а в полупланинските и планинските райони - през пролетния и летния период.
Овчето мляко съдържа значително по-висок процент сухо вещество от кравето. Овчето мляко е един от най сложните продукти, които произвежда животинският организъм - съдържа над 100 компонента. Като се има пред вид и извънредно сложният състав на вълнените влакна, ясно е, че през лактационния период напрежението на организма на овцете е много голямо - надвишава напрежението при най-млечните крави. За да се осигури голямо количество овче мляко, без да се нарушат количествените и качествените показатели на вълната, необходими са големи количества разнообразна храна.
Млекообразуването при овцете е свързано с изразходването на много енергийни вещества. При продължително недохранване количеството на овчето мляко намалява и качеството му се влошава. При недостиг на протеин в храната на овцете млекоотделянето намалява рязко. При кравите (вероятно това важи до по-голяма степен и за овцете) млечността намалява с толкова процента, с колкото не достига протеинът в храната. Намалява и процентът на белтъците и мастните вещества в овчето мляко.
През зимата през време на лактация е важно да се осигурява достатъчно количество сурови влакнини, и то главно чрез висококачествено сено, за да могат да протичат правилно ферментационните процеси в търбуха и да се образува голямо количество оцетна киселина. При недостиг на сурови влакнини се образува повече пропионова киселина, което води към намаляване маслеността на млякото. Мазнините във фуражите също така влияят върху количеството и качеството на млякото. Недостатъчното количество на калций, фосфор, кобалт, йод и др. предизвиква намаляване на млечността на овцете.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Породи овце отглеждани в България
;void(0);){kind=link}