Малко са хората у нас които знаят, че долината на река Стряма в подножието на величествената Стара планина е не само люлка на българските тигани от Възраждането и център на Розовата долина, но тук са създадени уникални местни породи животни, като Дъбенската овца и Калоферската дългокосместа коза. Те са осигурявали суровини за процъфтяващото на времето абаджийство, килимарство, гайтанджийство, кожарство и кожухарство. Високите алпийски пасища под Ботев връх и Купена са огласяни от чановете на многобройни стада, а качеството на произвеждания кашкавал се е ценяло на пазарите в Цариград, Дубровник и Венеция.
Основната част на овцете от Дъбенската порода се отглеждат в селата Дъбене, Войнягово и Климент, но типични екземпляри и стада има в Карлово, Сушица и Левски. През последните години, поради добрите си продуктивни качества, породата разширява ареала си, като тези овце са предпочитани от стопани в Софийска област - Коприщица, Чавдар и Душанци.
Сега, когато неизползван шанс за страната ни е биологичното земеделие, Дъбенската овца може да стане предпочитан обект за органично производство, поради високата си резистентност и качествени показатели на овцевъдната продукция. Първите стъпки в тази насока вече се правят в село Климент.
Дъбенската овца се характеризира с точно определени морфологични признаци, които позволява да бъде отличена безпогрешно от другите местни отродия. Един от тях е дългата, достигаща почти до земята, добре зарунена в основата си. Главата е с прав или леко изпъкнал профил. Зарунеността е до очната линия с характерна "букла". Ушите са подвижни и средно големи. Вълната при голяма част от животните е еднородна с характерен блясък, но се срещат и такива със смесена вълна. Преобладават животните (63 %) с медночервен цвят на руното, по се срещат и по-светли. Тялото е продълговато с дълбоки, но не особено широки гърди. Костната система е сравнително тънка, но здрава. Вимето е добре развито, коремно, със средно големи цицки. Подкожната мазнина е бяла, равномерно разпределена по трупа. Месото, включително и при възрастните животни е вкусно, безхарактерният тежък аромат на овнешко срещан при някои други породи.
Животните са резистентни към заболявания и притежават широка адаптационна пластичност. Независимо, че се отглеждат в села в долината с добра фуражна база, през летните месеци се развиват отлично на високопланинските алпийски пасища при височина 1 800-2 000 метра.
Овцете са сравнително едри, 100 кг.
Дължината на вълната варира от 8-23 см. От овцете се получават 1,8-2,5 кг вълна, а при кочовете 4-4,5 кг. Млечността при овцете е добра 70-125 л за доен период, но не това е тяхното основно предимство. Най-ценното им качество е това, че са най-едрото отродие у нас, което може да се отглежда и при планински условия. Плодовитостта е 130-140%, като не са редки случаите, когато при добро хранене се получават и тризнаци. Овцете са с добри майчински качества, като агнетата в зависимост от изискванията на пазара, могат без специална подготовка.
При конформация на тялото, екстериорни профили и продуктивност Дъбенската овца може да се определи, като такава от комбинирано направление .
Независимо, че продуктивните качества на сравнително голям процент от овцете се контролират няма разработена конкретна развъдна стратегия за породата. Голяма част от действащите кочове са от няколко стада, което крие определена опасност от възникване на стихиен инбридинг и загуба на ценна генетична изменчивост. Целесъобразно е развъждането да бъде координирано с цел запазване на уникалните качества на породата. Наложително е и по-голямо популяризиране на породата и провеждане на адекватна развъдна политика, която да допринесе за извеждането му от зоната на застрашеност. Сравнително високото живо тегло, добрата плодовитост, качествените характеристики на месото и отличната и адаптационна пластичност на породата, освен при биопроизводството, може да бъде използвана един ден като отлична основа за промишлено кръстосване с кочове от породите Ил дьо Франс или Вюртемберг, за производството на агнешки месо и трупчета отговарящи на изискванията на Европейския пазар, а защо не и за създаването на отечествена порода за месо, адаптирана към условията на страната. И в момента, част от овцете се отглеждат за месо, без доене, като за дълъг период от времето използват високопланински пасища в Стара планина и Средна гора. Това налага първоначално развъдната дейност да бъде ориентирана в две направления: консервация на породата и разширяване на обема и ареала на разпространение. Известен оптимизъм за това дава обстоятелството, че повечето пакетирани от нас стопани са с намерение да запазят или разширят стадата си. Организирането на тези стопани в дружество, ще предотврати кръстосването на Дъбенските овце с неподходящи за района кочове от породи за мляко и ще допринесе за по-добрата съвместна реализация на продукцията на пазара.
Десимир Неделчев
Бойко Стоянов
Списание„Земеделие плюс"
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ил дьо Франс - порода овце за месо
;void(0);){kind=link}